* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян на Радка думаше:
- Стягай се, Радке, стягай се,
мъжка си рожба загъвай,
двама на сватба да идем,
че ми се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
хората, синко, приказват,
реката е много голяма,
камъни, дърве влечела.
Стоян на биволи думаше:
- Биволи мои, карамановци,
ако ме на оня край изкарате,
рогата ще ви позлатя,
юларя ще ви посребря!
Тогаз караман продумал:
- На оня край ще те изкараме,
само да ти е здрава колата.
Стоян в реката накарва,
като в средата стигнала,
отде се взе пуста канара -
колата на две строшила.
Стоян на края излязъл,
само с две колелета.
Че си на Радка провикна:
- Хвърли си, Радке, детето,
че плувай, Радке, че плувай,
при мен на края да дойдеш,
двама на сватба да идем!
Радка си детато хвърлила
и пак се Радка удави.
Стоян на сватба отиде,
баба му, кат го видяла,
и на Стояна думала:
- Къде е Радка, Стояне?
- Много е болно детето,
остана него да гледа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012