* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян му дойде калеска,
калеска, жълта бъклица,
чак отвъд Арда голяма,
че му се жени балдъза,
балдъза - бяла Калинка.
Стоян на Радка думаше:
- Радке мо, севда голяма,
макар си, Радке, лехуса,
запретни бели ръкави
да отсейш брашно за храна,
замеси тесто кисело,
опечи бели хлябове,
хлябове ескизаарски,
двама на сватба ще идем.
Майка Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоето й булче лехуса,
с буля си, синко, иди ти!
Стоян майка си думаше:
- Как ще със буля да ида,
какво ще кажат хората -
много е красив млад Стоян,
много му й грозно бульчето!
- Стоене, синко Стоене,
хората казват, говорят,
Арда е дошла голяма,
камъне й дърве влечала.
Стоян майка си не слуша,
че си биволи запрегна.
Радка са й в кола качила,
със мъжка рожба във ръце.
На дълга пътя тръгнали,
до река Арда стигнали,
Арда ми мътна течеше,
камък и дърве влечеше.
Стоян си Арда нагази
и на биволи думаше:
- Биволи мои, хранени,
ако ме от Арда изведете,
краката ще ви посребря,
рогове ще ви позлатя.
Биволи думат Стояну:
- Сал да ти й здрава колата!
Отде се й дърво задало,
че му колата предели.
Стоян на края излезе,
Радка сред Арда остана.
Жално ми Радка пищеше,
пищеше, жално думаше:
- Стояне, любе Стояне,
не мога, любе, да плувам,
от тези върви алтъни,
от твойта мъжка рожбица!
- Късай ги, Радке, хвърляй ги,
по-леко, Радке, да плаваш,
детето, Радке, си хвърли,
само на края да излезеш!
Арда си Радка завлече.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012