* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян балдъза ке жени,
балдъза, хубава Калина.
Стоян на двори стоеше,
сиви си биволи впрегаше.
Майка му на чардак стоеше
и си на Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
не впрегай сиви биволи,
не може, сине, да минеш -
Вардар е мътен дотекъл,
камъни и дърва влачеше.
Стоян си майка не слуша,
впрегна си сиви биволи,
качи си младото булче.
Вървели, що са вървели,
стигнали насред Вардара.
Вардара силен дотече,
та си каруца обърна,
каруца със сиви биволи.
Стоян се жално разплака
и си на Радка думаше:
- Хвърли се, Радке, във Вардар,
дано си Вардар преплуваме.
Плували, що са плували,
Стоян си Вардар преплува,
на Радка се дълга коса оплете
в дървета и камъни,
не можа да преплува,
а се у Вардар удави.
Стоян се жално разплака
и си жално говори:
- Проклет да е тоя син,
който си майка не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012