* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Гьорги калеска дойде,
на сватба Гьорги да иде,
че му се жени балдъза,
балдъза бяла Калина,
оттатък Арда в селото.
Мама на Гьорги думаше:
- Не ходи, Гьорги, на сватба,
хората, чедо, разправят,
че Арда е много придошла,
камъни и дърва влачи...
Гьорги на мама думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
мойта е кола желязна,
мойте са биволи хранени,
лесно ще Арда да минем.
Гьорги на Радка думаше:
- Любе Радке, Радке ле,
радвай се, Радке, стягай се,
ние ще на сватба да вървим,
детето добре нагизди.
Станали рано заранта,
Радка са баш премени
и се на главата закичи,
нагизди мъжко детенце
и се на кола качиха.
Гьорги си биволи потегли
и си с уста засвири.
Като до Арда стигнаха,
Арда много придошла -
камъни и дърво влачила.
Гьорги на бивли думаше:
- Биволи мои, хранени,
ако си Арда минем,
юлари ще ви позлатя,
рогата ще ви посребря,
чулове ще ви направя
от чиста жълта коприна!
Караман бивол продума:
- Гьорге ле, наш стопанино,
ние ще си Арда минем,
колата да се не строши.
Ей, в Арда навлязоха,
минало мало, не много,
камък се в кола удари,
колата на две строши.
Гьорги си с биволи излиза.
Радка си в Арда остана,
с мъжко детенце в ръцете.
От брега Гьорги викаше:
- Мъчи се, Радке, да плуваш!
- Не мога, Гьорги, не мога -
мъжко ми дете в ръцете,
косата ми в дърво сплетена!
Я се, Гьорги, удавям!
Като я Гьорги гледаше,
из очи му се изгуби
и се Радка удави
с мъжко детенце в ръцете.
Гьорги се в главата удряше,
хем плаче Гьорги, хем дума:
- Проклет да бъде, триклет,
който майка си не слуша,
че майка се за зло не мъчи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012