* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Георги дойде калеска,
че му се жени балдъзка
оттатък Арда селото.
Георги на Радка думаше:
- Стягай се, Радке, приготвяй,
детето добре натъкми,
че ще на сватба да идем
отатък Арда селото.
Мама на Георги думаше:
- Хората, Георге, разправят,
че Арда е много придошла,
камък и дърво влечала.
Георги майка си не послуша,
запрегна лиси биволи.
Радка се в кола качила,
с мъжко дете в ръце
и се на глава закичи.
Като до Арда стигнили,
Гьорги биволи думаше:
- Биволи, сербез биволи,
ако ми Арда минете,
рогата ще ви позлатя,
чулове ще ви направя
от чиста, жълта коприна.
Караман бивол продума:
- Георге ле, наш стопанино,
лесно ще Арда преминем,
ако се кола не счупи.
Като във Арда навлезли,
камък се в кола удари,
колата на две раздели.
Георги с биволи излезе,
Радка сред река остана,
със мъжко дете в ръце.
Георги от брега я гледа
и си на Радка думаше:
- Мъчи се, Радке, мъчи се,
дана до брега да стигнеш.
Радка на Георги говори:
- Не мога, Георге, не мога,
косата ми се е оплела
в дърво, Георге, в жилите.
Както я Георги гледаше,
тъй му се от очи загуби
с мъжка рожба на ръце.
Георги се изясно провикна:
- Проклет да бъде, ох, проклет,
който майка си не слуша,
че майка се за зло не мъчи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012