* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Дуган Дугани думаше:
- Дугано, либе Дугано,
мене ми книга довтаса -
ще идем да венчаваме
през девет села в десето,
десето село Койнина!
Мама Дугану думаше:
- Дугане, мило мамино,
недей си води булката,
че ти й булката лехуса -
лехуса жена не ходи!
Дуган мама си не слуша
и на Дугана думаше:
- Я ставай, ставай, Дугано,
ставай на сватба да идем!
И Дугана й станала,
че са на сватба отишли.
Вървели, що са вървели,
че до Искъра отишли.
Искъра мътен протече,
сватба накрая остана.
Сватбари думат Дугану:
- Я върви, върви, Дугане,
върви, Дугане, най-напред,
най-напред кумът ще мине,
тогаз ще мине сватбата!
И Дуган си е нагазил,
Дуган и Дугана двамата,
до сред Искъра отишли,
Искърът голям притече.
Дуган Дугани думаше:
- Хвърли, Дугано, детето,
че се у мене улови,
дано накрая излезем!
Хвърли Дугана детето,
че се у нему улови,
че са накрая излезли,
и Искъра се утече -
сватба по сухо минала...
Кога на сватба отаждаха -
вишни череши цъфтяха;
като се от сватба връщаха -
вишни череши зрееха;
де бяха булки непразни -
и те по пътя родиха!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012