* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Събирал Стоян, събирал
от девет села сватове,
сватове и калтатове,
че ще да иде, да иде
край Арда кум да кумува.
И Руска иска да иде,
я майка й я не пуска:
- Мър, недей пода, Руске ле,
ти ми си още маленка,
не можеш кум да кумуваш!
Руска майка си не слуша,
та й стана Руска, отиде.
Тата са оттук вървьели,
Арда през сува минали.
Отишли, кум кумували,
отишли и върнали са.
Като до Арда допрели,
Арда е мътно текнала,
дръве, камене караше,
по-млого нови чаркове.
Стоян се чудом зачуди,
дал' назад, Боже, ил напред.
Още биволем думаше:
- Биволи, черни биволи,
наемате ли се, биволи,
през Арда да преминеме?
Ще ви, биволи, подкова
сребърни нальни на ноги,
рогите ще ви позлатя.
- Наимаме се, Стояне,
ако се, Стоян, наимаш,
на твойта чатал рабичка.
Стоян биволи думаше:
- Наемам си се, биволи,
мойта е кола железна.
Тъй са станали, тръгнали.
Вървели, що са вървели,
до среди Арда допрели.
Де са зададе, зададе
дур една риба лакерда,
тъй му колата пресече,
колата през полвината.
Излезе Стоян на края,
Руска във Арда остана.
Стоян на Руска думаше:
- Мър, плуйни, Руске, излези!
- Не мога, Стоян, не мога,
тежка е Арда връз мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012