* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян Петкана думаше:
- Либе, хубава Петкано,
я стани заран по-рано,
замеси бели погачи,
наточи бистра ракия
и това вино червено,
та ще да идем, либе ле,
у бабини ни на гости.
Майка Стояну продума:
- Синко Стоене, Стоене,
я седи, синко, не ходи,
Вайдар е мътен протекъл,
та носи дърве, камъни,
не може пиле да прехвръкне,
негли коли с волове.
Стоян майка си не слуша,
изведе брези биволи,
напрегна кола желязна
и качи либе Петкана,
и мъжко дете Дамянчо.
Кога при Вайдар стигнали,
Вайдар бе мътен дотекъл,
та носи дърве, камъни.
Стоян биволи продума:
- Биволи, мои биволи,
ако си Вайдар минете,
краката ще ви позлатя,
подкови ще ви посребря.
Биволи Стоян думаха:
- Ние ще Вайдар минем,
ако ти яка колата.
Стоян биволи продума:
- Колата ми е желязна.
Таман на среда отишли,
пусто се дърво препречи,
колата на две претроши.
Стоян на края излезе,
Петкана плува из Вайдара
с мъжко дете Дамянчо.
Стоян Петкана думаше:
- Я плувай, либе, плувай,
та си накрай изплувай.
Петкана Стояну думаше:
- Не мога, либе, да плувам,
мъжко ми дете в ръце...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012