* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Иван се юнак зажени
и тежка сватба повдигна.
Калесал Иван, калесал
петдесет коли сватове
и десет коли кумове.
Кога за булче тръгнали,
бял Дунав сухо минали;
кога се с булче върнали,
бял Дунав мътен течеше,
дърва и камъни влечеше,
по брегове ги мяташе -
дървета по брегищата,
камъни по дълбините.
Кумата на кума думаше:
- Куме ле, кум Костадине,
пий вино - не опивай се,
как щем бял Дунав да минем?
Кумът кума, продума:
- Запретни, кумо, полите,
па хвани златни синджири
на нашите серес биволи,
па се в бял Дунав забъркай -
дано си на край излезем!
Мойте са биволи два брата -
колата не ще оставят!
Като си в Дунав влезнаха,
нищо не се е видяло,
само са, холан, видяло
на колата чергилото
и на булката булото,
ама на края излезли -
само се кумът изгуби!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012