* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Георги калеска дойде
от Янкин братец в България,
на сватба Георги да иде.
Мама на Георги думаше:
- Не отивай, Георге, на сватба,
хората, Георге, разправят,
че река Арда влачела,
камък и дърво носела.
Георги на мама си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
мойта е кола желязна,
аз ще си Арда премина.
Георги на Янка думаше:
- Хубаво се, Янке, нагизди
и мъжка рожба натъкми,
у майкин ти на сватба ще идем!
Георги си кола застяга,
двама са в кола седнали
и са на път тръгнали.
Георги със уста засвири,
хем свири Георги, говори:
- Биволи, черни карамани,
ако ми Арда преминете,
рогите ще ви позлатя,
юздите ще ви посребря,
от чиста жълта коприна
чулове ще ви направя!
Биволи на Георги думаха:
- Батьо льо, батьо Георге ле,
ние ще Арда преминем,
сал да се кола не счупи.
Като са в Арда навлезли,
Янка във Арда остана,
с мъжка си рожба на ръце.
Георги на Янка си думаше:
- Мъчи се, Янке, мъчи се,
дано си Арда преплуваш!
Янка на Георги думаше:
- Не мога, Георге, не мога,
мъжка ми рожба на ръце,
коса ми се в жили уплела!
Ти иди, Георге, на сватба,
нищо на сватба не казвай,
до де се сватба не раздели.
Ако те мама попита,
и ти на мама да кажеш:
"Янка лехуса оставих
с мъжка си рожба на ръце."
Както си с Георги говори,
от Георгьовите се очи изгуби.
Че викна Георги да плаче:
- Проклета му й душата,
който майка си не слуша,
каквото му майка му каже!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012