* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян му дойде калеска,
калеска - жълта бъклица,
че му се жени балдъза,
чак отвъд Арда голяма.
Стоян на Калинка думаше:
- Калинке, либе Калинке,
опали пещи големи,
замеси тесто кисело,
че направи вити превити краваи
и бели ми погачи,
че ще на сватба да идем.
Стоян си кола стягаше
и биволи си впрягаше,
и на биволи говори:
- Биволи, мои серези,
ако вие Арда преминете,
рогите ще ви позлатя,
краката ще ви посребря.
Че качи Калинка в колата,
кайнятла Калинка, кайматла,
че взема дете във ръце.
Като до река Арда отишли,
Арда е мътна течала,
дърва и камъни влечала.
Калинка на Стоян думаше:
- Хай да се назад върнем,
че реката е много голяма.
Но Стоян на Калинка продума:
- Аз назад няма да се върна,
какво ще кажат хората,
хората и комшиите -
Стояновите биволи
река Арда не могат да минат.
Стоян си биволи подкара
и в река Арда те влезли.
Като сред реката отидоха,
отде се взе туй дърво,
туй дърво върбово,
че колата на две направи.
Стоян с биволи накрая излезе,
Калинка с колата насред остана,
мъжка си рожба държеше
и си в реката плаваше,
но тези върви алтъни
в дърво се закачиха.
Калинка на Стоян думаше:
- Не мога, либе, да плавам
от тези върви алтъни,
че се в дървото заплели.
Тогава Стоян и продума:
- Хвърли си, либе, детето,
детето, мъжката рожба!
Но тя си дете не хвърли
и се в реката удави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012