* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Гатьо на Гана думаше:
- Събирай се, Гано, стягай се,
млада кума да идеш,
през девет села в десето.
Девет булки да венчаеш,
десет деца да кръстиш.
Събирай се, Гано, стягай се!
Два дни е риза кроила,
три дни е шапка низала...
Мама на Гатьо думаше:
- Не води, Гатьо, булката,
че ти е булката лехуса.
Лехуса коня не носи,
лехуса вода не гази!
Гатьо на мама думаше:
- Че с кого, мамо, да ида?
Мама си Гатьо пак дума:
- Заведи, Гатьо, сестра си,
сестра ти да ти кумува.
Гатьо си мама думаше:
- Сестра ми е черна и грозна.
Нали ще рекат хората:
"Тази ли ти е, Гатьо, булката?!"...
Впрегна си Гатьо колата,
Ганка в колата седнала,
та са двамата тръгнали,
минали гора зелена,
настанало поле широко,
сред поле вода дълбока.
Водата иде, приижда,
Гатьо биволи думаше:
- Ако ми на край излезете,
рогата ще ви позлатя,
краката ще ви посребря.
Ако не ми накрая излезете -
на мръвки ще ви насека,
на коли ще ви накача.
Като водата нагазили,
до сред вода стигнали,
средна се клечка източила,
Ганка сред вода остава.
Гатьо накрая излиза
и си на Ганка думаше:
- Хвърли си, Ганке, детето,
дано накрая изплуваш.
Ганка на Гатьо тихо говори:
- Че как ще, Гатьо, детето хвърля,
нали съм му, Гатьо, майка рождена?!
Гатьо се виком провикна:
- Проклет да бъде човека,
който майка си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012