* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Гьоргя дойдя калеска,
на сватба Гьорги да иде,
че му се жени балдъза,
балдъза - бяла Калина,
оттатък Арда в селото.
Мама на Гьорги думаше:
- Не ходи, Гьорге, на сватба,
хората, чедо, разправят,
че Арда й много придошла,
камък и дърво влечала.
Гьорги майка си думаше:
- Не бой се, мамо, не бой се,
мойта е кола желязна,
моите са биволи хранени,
лесно щем Арда да минем.
Гьорги на Радка думаше:
- Либе Радке ле, Радке ле,
радвай са, Радке, стягай са, (2)
че щем на сватба да вървим.
Радка се най-баш премени,
че се на глава закичи,
детето добре нагизди (2)
и се на кола покачи.
Гьорги си биволи потегли
и си със уста засвири.
Кога при Арда стигнали,
Арда бе много придошла,
камък и дърво влечеше.
Гьорги на биволи думаше:
- Биволи мои, хранени,
ако си Арда минеме,
юлари ще ви позлатя,
чулове ще ви направя
от чиста жълта коприна,
рогове ще ви посребря!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012