* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

На Стоян дойде калеска,
чак отвъд Арда поляна,
че му се жени балдъза,
балдъзка, бяла Марийка.
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, бяла, хубава,
зарана рано да станеш,
замеси тесто кисело,
опечи бели краваи,
че ще на сватба да идем,
че ти се жени сестрица.
На тебе мила сестрица,
на мене бемин балдъза.
Като зачу Стоянова майчица,
какво приказва млад Стоян,
тя на Стоян думаше:
- Тука стой, Стояне, не ходи,
какво думат хората -
Арда придошла голяма,
дърва и камъни носела!
Стоян майка си не слуша,
сутринта рано подранил,
изкарал черни биволи,
запрегнал кола желязна.
Радка в кола се качила
и нейната мъжка рожба,
всички на сватба тръгнали.
Когато Арда стигнали,
Арда е била голяма,
камъни и дърва носила.
Бивол караман поревал,
не искал в Арда да влезе.
Стоян ги в река вкарал.
Като сред река отишли,
желязна се кола разделила.
Водата Радка повлякла
с нейната мъжка рожба.
Косите й се заплели
в ракитовите корени.
Стоян се изясно провиканл:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!
И той се в река хвърлил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012