* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, либе Радке ле,
запретни бели ръкави,
замеси тесто хлебено,
направи бели погачи,
а че ще идем, да идем,
че ми се жени балдъзка,
балдъзка - бяла Калинка!
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не отивай, Стояне!
Арда е мътна течала,
дърва и камък влечала.
Стоян мама си не слуша,
че впрегна руси биволи
и си замина със Радка.
Таман са Арда навлезли,
пусто се дърво препречи,
че им колата пробило.
Стоян и Радка паднали,
Стоян си плува, изплува
и си на брега излезе.
Стоян на Радка думаше:
- Я плувай, Радке, я плувай,
на края ще си изплуваш!
Радка Стояне думаше:
- Не мога, либе, да плувам
от тия пусти жълтици!
Стоян на Радка думаше:
- Късай ги, Радке, и хвърляй,
на края да си изплуваш!
Късала Радка, хвърляла,
но си в Арда остана,
остана и се удави.
Стоян по брега ходеше,
жално си, милно плачеше:
- Тежко му, горко, на онзи,
който мама си не слуша -
той често губи и загива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012