* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Стояна са го канили,
канили и калесали
да поде, кум да кумува
далеко и по-далеко,
през Тунджа и през Марица,
дору в златна Златица.
И Руска иска да поде,
ма той я Стоян не рачи,
че му е булче повторно,
та нема да му приляга.
Кя му майка му думаше:
- Забери, сино, и Руска,
че хи е драго на Руска
млада кальмана да стане!
Най-подир Стоян кандиса
и си на Руска думаше:
- Руско ле, мари, хубава,
запретни бели ръкаве,
омеси бели колаки,
че утре рано ще вървим,
млада кальмана да станеш!
Като се Руска отаври,
Стоян на Руска думаше:
- Изнисай, Руско, кечета,
кечета и трепечета,
колата да чергосаме,
и да я, Руско, постелим,
че ни е пътят далеко!
Станали, та са тръгнали.
Като при Тунджа отишли,
силни дъждове рукнали,
голям се сель зададе,
Тунджа голяма станала.
Стоян биволи поведе
и си реката набърка.
Тамън на средя реката -
силна се клада задала,
та си колата прекърши,
Руска с детето отнесе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012