* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Гатьо на Гана думаше:
- Стягай се, Гано, радвай се,
млада щеш кума да идеш,
през девет села в десето -
девет щеш булки да венчаш,
девет месаля щеш вземеш
и девет деца щеш кръстиш,
девет ризи щеш да дадеш!
Мама на Гатя думаше:
- Гатьо ле, мила мамина,
я седи, Гатьо, не ходи,
че ти й булката лехуса,
лехуса далеч не ходи,
лехуса кума не става,
лехуса вода не гази!
Повикай, Гатьо, буля си
да дойде, да ти тълкува.
Гатьо мами си думаше:
- Не ща я, мамо, не ща я,
мене ме хората познават,
ще ми се, мамо, присмеят,
ще рекат, мамо, хората:
"Какъв е Гатьо млад юнак,
каква му й грозна булката,
каквай черна, грапава!?"
Гатьо мама си не слуша,
че влезе в нови зимници,
извади руси биволи
с копринени чулове,
с позлатени синджири,
с маламени петала,
че впрегна кола ковани...
Гатьо на Гана думаше:
- Вземай си, Гано, детето,
детето, пеленачето,
че сядай, Гано, в колата,
дор ти думам със добро,
да не захвана с зло!
Гана си взема детето,
че сяда Гана в колата,
Гатьо си биволи поведе,
с тънка свирка засвири,
свирката вътре говори:
"Прощавай, мамо, оставай,
я щеш ме видя, я не щеш,
я ще те видя, я не ща!"
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
накрай Искъра отишли;
че се й водата разиграла!
Гатьо на Гана думаше:
- Хвърли си, Гано, детето,
че се дръж, Гано, у Вралча,
пък аз, Гано, у Русча -
дано ни накрая извадят!
Току туй Гатьо издума,
буйни талази дойдоха,
че понесоха колата -
Гана и Гатьо в колата.
Гатьо вика що може:
- Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша,
мене ми мама думаше:
"Лехуса далеч не ходи,
лехуса вода не гази!"
Пък аз мама си не слушах!
Че се удавили и двамата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012