* * *

Булка-лехуса - жертва на придошла река

Радоне, маре, Радоне!
Калесаха ми Радона
в девет села да кръщава,
в десетото да венчава.
Майка Радона не пуща:
- Седи ми, сино, не ходи;
силен е Вардар дотекъл,
дърве носи и камене,
от елите връовето,
от борето коренето!
Не слуша Радон майка му,
наточи кола кочия,
па впрегна дзигвар биволи,
та качи Дойна невеста
и Дойнино мъжко дете,
та стана Радон, отиде.
Ага оттука ойдоха,
силен бе Вардар прецекнал,
ага се оттам върнаха,
силен бе Вардар дотекъл;
дърве носи и камене,
от елите връовето,
от борето коренето.
Радон на Дойна говори:
- Нагази, Дойне, напреде,
да видиш дибоко ле е.
Нагази Дойна напреде,
ка нагази - не виде се,
силен я Вардар отнесе.
Дойна от Вардар рукаше:
- Бог си те убил, Радоне,
та що учини сос мене!
Ага за мене дойдете,
не търсете ме в брегове,
ми ме търсете в лъгове.
Всичко по мене вземете,
саде си мене остайте
и моя тънка кошуле -
на нея се съм учила
на ситен гергеф да веза,
майка ме люто кънеше:
"Щерко Дойне ле, Дойне ле,
дано я не кердосала,
силен я Вардар кердосал!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012