* * *

Босненски хаджии, Муса кеседжия и хайдути

Тръгнали са Боснецки хаджии
на хаджилък долу да си подат.
През Керинем селото минали,
мома Кера вън на двори седи,
хаджийче хи младо проговаря:
- Ой те тебе, Керо Звиздарова,
ти да ходиш, мене да дочакаш,
га се върна ще се оглавиме,
та да станеш млада хаджийчица!
И тръгнали Босненски хаджии,
вървяли са, шу са повървяли,
набили са зелената гора.
В пъкь ги срещна едно лудо-младо,
той хми тихом-тихом проговаря:
- Ой ве вие, Босненцки хаджии,
рачите ли и я с вас да дойда,
да ви стана верен пандаржия?
- Рачиме те, еми бельки не те!
Вървяли са, шу са повървяли,
пък лудо хми тихом проговаря:
- Ще ви попем една чудна пясня,
хатър да ви, холам, не остане!
И хми запя, та гората звъдна:
- Ой ве вие, мои диви кози,
ко сте над пъкь, под пъкь, излезите
да гризете лиске маламено,
да пиете вода алтънена!
Не изляли дивите му кози,
ми изляли се млади юнаци,
та обрали Босненцки хаджии.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010