* * *

Босненски хаджии, Муса кеседжия и хайдути

Тръгнали ми са, тръгнали
хаджии, баш чорбаджии,
горе на Влашко да идат
за пусто турско имане.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настали гора зелена,
седнали да ядат, да пият,
конете да си напоят.
Иванчо, младо хаджийче,
не яде Иван, не пие,
най си сабята точеше
и на хаджии думаше:
- Хаджии, баш чорбаджии,
като ядете, пиете,
гласове не издигайте -
тука е гора зелена,
тука е място хайдушко.
Мусатин, верен ясатчий,
той на хаджии думаше:
- Хаджии, баш чорбаджии,
като ядете, пиете,
не ви ли трябва веселба,
от уста да ви попея,
с кавали да ви посвиря?
Хаджии думат Мусату:
- Мусатин, верен ясатчий,
трябва ни, холам, веселба,
от уста да ни попееш,
с кавали да ни посвириш.
Викна Мусатин, та запя,
и им с кавали засвири:
- Слазяйте, фтички от търнички,
сърнета от канарета,
козите от планините!
Не слегли фтички от търнички,
сърнета от канарета,
козите от планините,
най слегли върли хайдути.
Иванчо, младо хаджийче,
той се наляво извъртя,
дур се направо обърна,
тука остана, остана
Мусатин, верен ясатчий.
Иванчо дума ясатчий:
- Златно ли искаш, коне ли?
Ясатчий иска конете.
Иван го, холам, улови,
че го за крака привърза,
два крака към двата коня,
че им по камшик удари
и си ясатчи разкъса,
че си дружина поведе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010