* * *

Босненски хаджии, Муса кеседжия и хайдути

- Попей, Янe, попей, бело гърло,
дорде ми е глава на рамена,
дорде ми е пушка фоф ръцеате,
дорде ми са ножи на пояси!
- Попяла бих, аго, Емин-аго,
ама ми е гърло гласовито
и от Бога яко речовито,
ке се чуе фов гора зелена,
ке ме чуе Богдан арамия,
та ке слезе от гора зелена,
ке погуби и мене и тебе.
- Попей, Яне, попей, бело гърло!
Ако слезе Богдан арамия,
и той юнак, а я по от него.
Пропяла е Яна бело гърло:
- Излезете, кози, от грамаде
да гризете, мори, суа шума,
суа шума и зелена трева!
Та е дочул Богдан арамия,
та е слезъл от гора зелена,
та е злезъл с три иляди воскя,
та погуби аго Емин-аго,
та си узе Яна бело гърло!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010