* * *

Божа майка - лехуса

- Изгрей ми, изгрей, Месечинко,
да ми огрееш тази гора,
тази гора златовърха.
В гората има полянка,
на полянка - манастир,
в манастир нова килия,
в килия - света Мария.
Сутрина рано ранеше
в нейната равна градинка,
цветето да си полива,
белия кремък мирише.
Станала й трудна, непраздна,
мъжко си дете добила,
Ангел му име кръстиха.
Как си й Ангела добила,
навън не излягвала,
сеганка навън излезе,
с златен се ръжен подпира,
в нейната равна градинка
постилци да си простира;
доде се назад завърне,
Ангел го няма в люлката -
Господ ангели проводи,
Ангела да си, бре, вземат.
Викна Мария да плаче:
- Олеле, варе, бре, варе,
какво е чудо станало -
Ангел го няма в люлката!
Господ ангели проводи,
въз Мария да отидат,
Мария, света Мария,
и на Мария думаха:
- Мълчи, Марийо, не плачи,
нази ни Господ проводи,
Ангела да си вземеме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010