* * *

Божа майка - лехуса

Израсло дърво високо,
върх му опрело във небо,
клоне му опрело във земя,
във корени му манастир,
във манастира килия,
а у килия Мария,
мъжко си дете люляше,
красна му песен пееше:
- Нани ми, нани Христаке,
расти ми, Христо, порасти,
та вземи небо и земя,
земята ти е бащина,
небото ти е дедово.
Дочуле млади ангеле,
те са на Бога казале.
Бог си ангеле изпрати:
- Идете, дете донесете,
в корито ли го найдете -
в корито го донесете,
във люлкя ли го найдете -
във люлкя го донесете.
Фръкнали ми са ангеле,
във люлкя дете намерили,
със люлкя са го отнели.
Мария по двор ходеше,
с сребърна сопа подпира,
дребни си сълзи ронеше.
Егумен книга четеше
и на Мария думаше:
- Мълчи, Марийо, я мълчи,
до три дни ще дете да дойде,
дано се минат, поминат,
до седемте ми четвъртци.
- Град да побие, побие,
тия ми седем четвъртци,
кога ще минат поминат,
дете при мене да дойде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010