* * *

Бележил юнак - дърво, мома, агне

Маро ле, месечино ле,
лепо да грееш вечера,
оти кьи върве лазарки,
да н' си й бърке саите,
саите и кондурите!
Белеза лудо, белеза,
белеза мома от село,
белеза явор на гора,
белеза овен от стадо,
белеза амбар пченица
и други амбар флорица,
белеза вино корито,
белеза бочка ракия!
Отиде лудо, отиде,
отиде чужа чужина,
стори малко, стори много,
мало-много - три години.
Момата му е ювзеа,
явор на гора секоа,
овен на стадо пекоя,
амбар пченица ядоя,
и други амбар флорица,
вино корито изпия,
бочка ракия слугае.
Си дойде лудо, си дойде,
понаяден, понажален.
Отиде татко край него -
лудо на татко не сборва;
отиде майка при него -
лудо на майка не сборва;
отиде сестра при него -
го опита, го разпита:
- Шо си, брате, понаяден,
понаяден, понажален?
На сестра му му сборваше:
- Мари, сестро, мила сестро,
тебе право кье ти кажа -
момата ми е ювзеа,
явор на гора секоа,
(и т.н.)
- Ой ти, брате, мили брате,
мълчи, брате, не плачи -
па друга мома от село,
па други явор на гора,
па други овен от стадо,
па други амбар пченица,
па друго вино корито,
па друга бочка ракия...
Сполай тебе, лудо-младо,
тебе, бре, - неженето!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.11.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010