|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * * Рано е ранила Бановата кака,рано е ранила сутринта в неделя. Във градинка влела и цветя набрала, цветя е набрала, китки накитила, китки накитила на гробища да иде, Бано да прилее и Бано да оплаче: - Какин Бано, какин млад воденичар, нал' ти кака дума, нал' ти кака учи - да не ходиш, Бане, по горни седенки, по горни седенки, при горнокрайченки, че они са, Бане, турски любовници и тебе, кака, тебе ще убият. Тизе, какин Бане, кака не послуша, че стана и отиде по горни седенки, по горни седенки, при гонокрайченки. При Руйна Пешуновска и Митка Големанска. Зора зазорява и слънце изтича, ала, Бано, кака, теб те още нема. Откъм Искъра тича воденичар, тича воденичар и пищи: - Елате, познайте телото свойо. Сите се извърве, никой не позна го. Само Бановата кака, сал она позна го, че това е личен неин брат воденичар.
Малорад, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= |