|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ХЕРБЕРТ АЙЗЕНРАЙХ Венцеслав Константинов Херберт Айзенрайх (1925-1986) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси, роден в Линц. Желае да стане артист, но е призован в армията и като войник във Втората световна война е тежко ранен и попада в плен. След завръщането си следва германистика във Виена и започва да пише. Няколко години е сътрудник на културната редакция на Радио Хамбург. Тогава публикува значимото си есе "Творческото недоверие или Доколко австрийската литература е австрийска литература?", което има за тема националната идентичност на родната книжовност. За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата "Покана да живеем ясно" (1951) и диалозите "Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика" (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман "Също и в техния грях" (1953) по мотиви на Достоевски. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази "Зъл хубав свят" (1957), повестта "Прадядото" (1964) и прозаичните сборници "Тъй да се каже, любовни истории" (1965), "Приятелите на жена ми" (1968), "Една красива победа и 21 други недоразумения" (1973) и "Синият магарешки бодил на романтиците" (1976). Излизат и избраните му стихотворения "Изгубени находки" (1976), както и два сборник с размишления "Мъдрости за грошове" (1985) и "Мемоари на ума" (1986) с общото подзаглавие "Из бележките на един софист". Творчеството на Херберт Айзенрайх е отличено с "Австрийската държавна награда за литература" (1958), "Голямата художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия" (1965), австрийската награда "Антон Вилдганс" (1969) и литературната награда "Франц Кафка" на град Клостернойбург (1985).
© Венцеслав Константинов |