|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕРИХ КЬОЛЕР Венцеслав Константинов Ерих Кьолер (1928-2003) е немски белетрист, есеист и драматург, роден в Карлсбад (днес Карлови вари) в семейството на шлифовчик на порцелан. След години на скитане из Западна Германия и Холандия, през които сменя различни професии, той прави опит да се запише във френския Чуждестранен легион, но не успява и през 1950 г. се завръща в ГДР, където става селскостопански работник. В 1956 г. Ерих Кьолер публикува първата си книга - новелата "Конят и неговият господар", - в която засвидетелства любовта си към природата и света на животните. След това Кьолер завършва литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг. Издава още новелата "Дяволската мелница" (1959), романа "Търсачи на съкровища" (1964) и сборника с разкази "Нилс Харланд" (1968). Следват прозаичният сборник "Жабокът или Нещото под шапката" (1976), романът "Зад планините" (1978), сборниците с разкази "Пътуване около Земята за осем дни" (1979), "Историите на Киплаг" (1980) и "Хартмут и Йоана" (1980), както и романът "Щуре и немското сърце" (1990). В творбите си Ерих Кьолер описва предимно живота на малкото село и като се основава на популярни фантастични митове и легенди, възхвалява живителната сила на полезния човешки труд. За творчеството си писателят е отличен с литературните награди "Фриц Ройтер" на град Шверин (1957) и наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1977).
© Венцеслав Константинов |