Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

С построяването на храма била задоволена една от главите духовни нужди на селото. Селяните-първенци обаче не се задоволили само с това. Те отправили погледите си към бъдещите поколения - децата. И наистина пак с помощи от населението те построили малко по-късно до самия храм една ниска тъмна килия, предназначена за обучението на децата - това било първото училище в селото.

В него се събирали деца от различни възрасти да се учат на четмо и писмо под ръководството на местните свещеници и църковните певци. Обучението било килийно. Самото училище далеч не отговаряло на педагогическите и хигиеническите изисквания. И все пак то изиграло своята историческа роля, като подготвяло певци и прислужници предимно за нуждите на църквата.

Населението обаче се увеличавало и благодарение на търговските му връзки неговите духовни нужди постепенно нараствали. Първото училище се оказало тясно и негодно за побирането на всички деца, които го посещавали.

През 1864 г. килията била съборена и на нейно място построили голям салон. Три години по-късно построили до същия салон и друго здание с три стаи. С това се улеснило отварянето на първи клас.

И тъй, училището започнало да се издига като културно-просветен фактор и заедно с храма "Св. Великомъченик Георги" запълнило чувстващите се духовни нужди на селото. В него започнали да обучават по-добре подготвени учители по Бел-Ланкастеровата (взаимоучителна) метода и под влиянието на просветителното движение, което бързо обхващало широките народни маси. Неговото значение нараствало все повече. В обучението все още преобладавал религиозният характер. Но скоро той започнал да отстъпва пред духа на новото време и изпъква на преден план тъй нареченото "светско училище". Свещенослужилите, църковните певци и малограмотните майстори - шивачи, обущари и други такива били постепенно заменявани с по-добре подготвени учители, които се сближавали и общували с "народа" и започнали да носят името "народни учители", а училището - "народно училище".

Материалното и служебното положение на тия учители не било завидно. Във всичко те зависели от "народа", главно неговите първенци и църковно-училищни настоятели. Получавали най-много 1500-1600 гроша годишно и други случайни възнаграждения от материален характер.

В хрониката на училището до освобождението ни от турско робство се споменават имената на следните учители: Стефан Минчев от гр. Ст. Загора, просветен младеж, учителствувал през 1866-1870 година, Драган п.Иванов от съседното село Гюнелии (сега Любенец), който после станал свещеник, и Илчо Ив. Шиваров от съседното село Радне-Махле (сега Раднево).

Учебната година траяла обикновено от 1 октомври и завършвала на 23 април (Гергьовден) с публични изпити при тържествена обстановка.

Старото училище

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.