Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Исторически бележки за селото

А. ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

ТАЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЕЛОТО

Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

В края на XVIII век и в началото на XIX век Европа преминала през огъня на Великата френска революция. Наполеон Бонапарт грабнал властта във Франция (1804 г.) и се обявил за император. Той турил кръст на републиката и започнал война за подялбата на Европа. Но най-после бил разгромен и заточен на о-в Св. Елена. Тогава във Виена (1814 г.) се събрал прочутият "Общоевропейски конгрес", в който се обсъждало преустройството на Европа и подялбата на Турция. Всички балкански народи, в това число и българския, помислили, че е настъпил часът на тяхното освобождение. Те останали обаче излъгани. Целостта на Турция била спасена, а за участта на поробените балкански народи даже и дума не станало. Виенският конгрес прекроил картата на цяла Западна и Средна Европа и оставил балканските народи да пъшкат под бруталната власт на турците.

Старото училищно здание, където се основава от Левски частен таен революционен комитет

Старото училищно здание, където се основава от Левски частен таен революционен комитет

Въпреки всичко това, в Европа не настъпили мир и спокойствие. Онеправданите и поробените народи продължавали да се борят за своята независимост в името на провъзгласените от френската революция свещени принципи: свобода, равенство, братство. Балканските народи били напоени с революционен дух и започнали с оръжие в ръка да се борят за освобождението си. В това отношение най-упорити били гърците и сърбите. По силата на Одринския мир, сключен на 2.IX.1829 г. между русите и турците, Гърция била призната за свободна държава, а в Сърбия, Влашко и Молдова била потвърдена автономията. Само българите останали под турска власт и според съдбата на турската държава, променяло се положението и на българите. Опитите за въстания били потушавани със страшна сила. Но епохата на възраждането разпалила още повече душите на родните дейци, които започнали открито да проповядват "Свобода или смърт" и да се борят с всички средства против разлагащата се турска държава за извоюване свободата на българския народ.

Бурята наближавала. Левски скитал по градове и села, дето основавал частни тайни революционни комитети и подготвял народа за общо въстание. Навсякъде той поставял по една "главня", която трябвало да се възпламени на уречения час. Духът на революцията тайно витаел от Дунав до Цариград и турското правителство взимало всички мерки за нейното предотвратяване.

И нашето село не останало чуждо на революционното движение.

В своите записки учителят Стефан Минчев пише следното по тоя въпрос: "В ходенето ми от с. Гюнели-Махле в Ст. Загора аз се срещах и разговарях с мнозина по революционното и политическото ни освобождение. В края през лятото в 1869 г., разговарях със старозагорчинина Руси Аргов. Той ми каза, че аз трябва да се срещна с апостола и революционера Васил Левски, който от няколко дни се намирал тайно в Ст. Загора. И действително той нареди да стане такава среща. На следущия ден се срещнах с Васил Левски в къщата на Руси Аргиров. При дългия разговор решихме да се основе частен таен революционен комитет и в с. Гюнели-Махле. За тая цел аз и Левски тръгнахме от Ст. Загора и отидохме в селото. По мое настояване открихме всичко и на свещеник Еню п.Димитров.

На следующия ден, надвечер, аз и свещеникът Еню п.Димитров заведохме няколко млади, пъргави юноши от селото и се събрахме в една от училищните стаи. След обяснението на всичко в присъствието на Васил Левски, свещеникът Еню п.Димитров даде обещание, а аз и всички призовани положихме установената клетва.

И така, в с. Гюнели-Махле се основа частен таен революционен комитет с председател свещ. Еню п.Димитров, а секретар учителят Стефан Минчев. Заседанията ставаха нощно време. Четяха се уставът, наредбите и писмата на Ст.-Загорския комитет и тия на Букурещкия централен революционен комитет. Четяха се вестниците, които се издаваха в Румъния и тайно пренасяха в България и др. Разискваха се и решаваха разни въпроси.

Наред с това започна и военната подготовка на младежите. Всеки от тях се задължаваше да се снабди по възможност с добро оръжие и да изучи правилата за стрелбата.

Едни от младежите се снабдиха с хубави едноцевови евзалии пушки, а други - с двуцевови, с револвери и големи ножове, прилични на саби, правени от местния железар Белчо Стоянов. Упражненията ставаха вечер, в неделни и празнични дни, по 2-3 часа, вън от селото.

Тоя комитет поддържаше връзки с тайния революционен комитет в Ст. Загора. По негово нареждане аз направих подробно описание на селото. В него дадох сведения за броя на къщите и за другите постройки в селото, от какъв материал са направени, броят на жителите - отделно мъже, жени и деца, с какво се занимават, колко са способните да носят оръжие, какво оръжие има в селото и от где се доставя, колко са съзаклетниците, колко и каква храна се изкарва годишно, колко воденици и с по колко камъка има в района на селото, броя на едрия и дребния добитък и какъв именно, разстоянието до съседните села, кои от тях са населени с турци и какъв е техният брой, по отделно за мъже, жени и деца, колко и какви са турските имоти - ниви, ливади, лозя. градини, гори и др. и как се обработват, какво оръжие имат турците, какви други забележителности има около селото и пр.".

От събраните сведения се установява, че в тоя таен частен революционен комитет са влизали следните местни жители: Белю Стоянов, Георги Желев, Георги Матев, Георги Ройдев, Гочо Йовчев, Диню Тонев, Дим. Йоргов Дерменджиев, Диню Йоргов Танев, Добри Ройдев, Желю Йоргов, Иван Попов, Кръстю Тончев, Къню Колев, Колю Йоргов, Митю Марков, Марин Проданов, Марко Йовчев, Марко Митев, Пенчо Паскалев, Пейчо Йоргов, Ройди Добрев, Станчо Димитров, Стоил Гочев, Тодор Проданов, Таню Тодоров, Тодор Танев Славов, Трифон Иванов, Теню Йоргов, Таню Пенчев, Трифон Иванов, Христо Минков и други, на които имената не се знаят.

Имало съзаклетници от съседните села: от Гюнелий (Любенец), а именно: Диню Петров, Желязко Димов, Паскал Керанов, Стоян П. Иванов и др., и от с. Чифликът (Радево): Георги Модата и Таню Инджов, който приготовлява разни снаряжения за комитета. Тия двама съзаклетници са взели участие при защитата на селото през време на страшната кървава трагедия! Първият от тях можал да се спаси и да избяга, а вторият паднал убит в църковния двор. Броят на всички съзаклятници, членове на комитета, достигал около 60 души млади юначни младежи.

Душата на тоя комитет бил свещ. Еню п.Димитров. Турското правителство подушило съществуването на тоя комитет и взело тутакси мерки за разтурването му. На 20 юни 1872 година бил заловен свещеник Еню п.Димитров и с вързани ръце го откарали заптиите (стражарите) в Ст. Загора. Това изплашило населението. Със залавянето и откарването на свещ. Еню п.Димитров се нанесло решителен удар на комитета в селото. Преданието говори, че същият свещеник, щом научил за пристигането на заптиите в селото, извадил списъка на съзаклетниците, разпокъсал го на парчета и ги изгълтал. Това направил с цел да не би списъкът да попадне в турските ръце и да пострадат членовете на комитета.

От Ст. Загора свещеник Еню п.Димитров заедно с някои още негови другари, като свещеник Минчо Кънев от с. Арабаджиево (сега с. Коларово), Стефан Сливков от Ст. Загора, Иван и Стефан от Сливен били изпратени на вечно заточение в прочутата по онова време страшна крепост Диарбекир, Мала Азия. Още в Ст. Загора и по пътя били бити, мушкани, изтезавани, с цел да издадат и другите съзаклятници, а също така, целите, средствата и задачите на комитета. Обаче никой от тях не сторил това.

Следствие на големите страдания и непоносимите горещини свещеник Еню п.Димитров починал в Диарбекир, а останалите се върнали в България след подписването на Сан-Стефанския мирен договор.

Участта на свещеник Еню п.Димитров и Стефан Сливков са възпети в следните народни песни, според както ги е възпроизвела г-жа Г. Г. Танева, съпруга на местния учител Георги Танев:

ПЕСЕН ЗА СВЕЩЕНИК ЕНЮ п.ДИМИТРОВ
или по-късно - ЗА ПОП ЕНЮ

Слънцето трепти, захожда,
сеймени в село дойдоха
и за поп Еня питаха,
питаха и заловиха.
Бели му ръце извиха,
извиха още вързаха...
напред го с конче караха,
отзад го с камшик биеха
и през "Кабата" минаха.
Покрай морни жътвари. -
Динка - дъщеря попова
отдалеч го е видяла,
видяла и го познала.
и на тейка си думаше:
- Тейне ли, тейне, миличък,
ти като, тейне, отиваш,
нази на кого оставяш?
Тейно си сълзи порони,
бръкна в дълбоки джобове,
извади бяла махрама
и кървави сълзи избърса,
та си на Динка продума:
- Динке ле, чедо, най-хитро,
най-хитро, още най-умно,
ти кажи, Динке, мама си,
Стоенчо даскал да бъде.
Иванчо - кално чифчийче;
Йорги и Данка мънички,
мънички, най-глупавки -
те при майка си да седат,
на нея хатър да гледат...

........................

Поп Еню се тихо помоли:
- Ой ви вази, бюлюк башии,
дясна ми ръка пустнете,
сбогом да си вземеме...
Тамам си това издума,
заптии го с камшик подбраха
и в Ески-Заара закараха...

 

ПЕСЕН ЗА СТЕФАН СЛИВКОВ

Петлите още не пели,
слънцето още не изгряло,
сеймени в Заара влязоха
и за Стефана питаха:
- Де седи Стефан Сливкоолу,
де седи, де е дворът му?
Всички тогава казали:
- Де има двори широки,
де има порти железни,
де има къщи високи,
де свирят гайди четири,
де седи булче под було,
там седи Стефан Сливкоолу...
Сеймени в града вървели,
вървели, мълком гледали.
Видели двори широки,
видели порти железни,
видели къщи високи,
видели булче под було.
Право си в двора влезнали
и си Стефана хванали...
Стефанка булка хубава
дребни си сълзи зарони,
на Стефана дума продума:
- Стефане, либе, миличък,
тъй ли е било писано,
писано и орисано?
В неделя с бяло венчило,
в понеделник тъмна тъмница?
- Ти като, либе, отиваш,
имаш ли верни другари?
Стефан Стефанки продума:
- Стефанке, либе, миличка,
аз имам добри другари:
поп Еню от Гюнели-Махле,
поп Минчо от Арабаджиево,
Иван и Стефан от Сливен...
Това щом Стефан издумал,
заптии му ръце извили.
със силен синджир свързали,
напред го вързан подбрали,
в зандана тъмни остали...

С арестуването на свещеник Еню п.Димитров и неговите другари комитетът се саморазтурил, а селото било обявено от турското правителство за комитаджийско и опасно за държавата. Цялото население - мъже, жени и деца, били обявени за размирници и бунтовници. Турски заптии започнали да го посещават почти всеки ден или през ден-два, за да следят всяко движение на населението. При най-малко съмнение върху някого, цялото му семейство било подлагано на малтретиране и ограбване, а в някои случаи цели семейства били унищожавани.

В селото пристигнал веднъж каймакаминът с няколко души заптии. По негова заповед било събрано на селския площад цялото мъжко население от 10 до 70-годишна възраст. Всички били заставени да стоят цял ден на колене под горещите и палещи лъчи на слънцето и малтретирани по най-зверски начин с цел да изкажат и предадат оръжието си. След като реквизирали намереното оръжие: пищови, ножове и ножчета за рязане на хляб, турците заминали обратно за Стара Загора.

Не след много време селото било нападнато от чета, състояща се от 80-100 души черкези и башибозуци, под водителството на някой си Миралай и Стоян сърбина. Четата ограбила селото, както сторила това и с други села, и необезпокоявана от никого, продължила пътя си.

Разни агенти на турци, черкези и башибозуци често отивали в селото и изнудвали населението, като искали от него големи откупи под предлог, че ще го пазят и защищават от изтребление и опожаряване.

Населението вярвало, че скоро ще се тури край на тия негови страдания и че е близко денят на неговото освобождение. Поради това то посрещало и понасяло спокойно, дори хладнокръвно произволите и беззаконията на турската власт и на разните нейни агенти.

И наистина това се сбъднало.

След потушаването на средногорското въстание и унищожаване четата на Хр. Ботев, възбуждението у българите се засилило до крайни предели. Призракът на близката война предвещавал страшна буря и това озлобявало още повече турците.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.