Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Исторически бележки за селото

Б. СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

СЕЛОТО В ДЕНЯ НА СТОГОДИШНИНАТА

Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

По местоположение с. Любенова махала има чисто полски характер. От всяка страна е заградено с мери, ниви, ливади и лозя. От западната му страна протича малката блатиста река Азмак, успоредно на която минава жп линия Н. Загора-Златидол.

Изворната вода в селото е недостатъчна. Населението си служи в повечето случаи с кладенци, чиято вода е твърда и безвкусна. Вън от селото има 2-3 чешми с изворна и вкусна вода.

Преобладават ветрове от всички посоки: от север - горняка, от северозапад - яснеца, от изток - черноморския (гюн доосу) и от юг - беломорския.

Градушка пада периодично - през 6-10 години и то предимно в югоизточната част на селото.

Разработената площ достига 22 268 дка, а неразработената (селската мера) - 3 500 дка. Последната служи за паша на добитъка.

Почвата е чернозем и благоприятствува за отглеждане на всички видове земеделски култури.

Средно от декар получава се годишно следното количество зърнени храни:

Ечемик - 160 кг Ръж - 120 кг
Просо - 150 кг   Овес - 120 кг
Пшеница - 140 кг Царевица - 80 кг
Лимец - 130 кг Слънчоглед - 45 кг

Освен тия култури отглеждат се в по-малко количество следните: фасул, чер боб, памук, разни зеленчуци, фуражни растения, тютюн, захарно цвекло, коноп, сейрек и др. Общо взето годишното производство задоволява нуждите на населението. Значителна част от него се изнася на пазара.

Селото не притежава никакви гори. От едновремешната вековна гора не е останало почти нищо. И затова лятно време настъпват непоносими горещини, а зимно време - духат ветрове, които понижават значително температурата.

Цялата околност на селото представлява широко, безпределно равнище, каквото представлява изобщо Тракийската низина. Само тук-там е прошарена с голи и низки хълмове или могили. Най-добре е разработена площта, която се намира на юг от селото. В тая част се намират лозята и овощните градини, които често страдат от късната пролетна слана. Гроздето и плодовете зреят през м. август и септември. Обаче тяхното производство е изобщо слабо, недостатъчно.

През селото минават два главни пътя: единият води от Н. Загора за Симеоновград и Златидол, а другият - от Ст. Загора за Каваклий (сега Тополовград). Непосредствено и западно от него се намира едноименната красива гара, която допринася твърде много за оживлението и търговията на селото.

Първоначалното наименование на заселището е било "Инкяр-Махле". Когато нараснало и се развил в него общественият и църковно-просветният живот, започнали да го наричат Малко-Гюнелий или Гюнели-Махле, а през 1907 година то било официално преименовано в Любенова махала.

До 1882 г. то се е числило в административно отношение към Ст.-Загорска околия, а оттогава и до ден-днешен спада към Н.-Загорска околия.

Състои се от две махали, наречени Бекярска и Зебешка, населени изключително от българи.

От гарата се влиза в него по шосето, което води за Тополовград. Тук над широкото речно корито са построени три железобетонни моста, с които значително се улеснява движението и съобщението през всяко време на годината.

Споменахме, че селото има чисто полски характер. Това проличава още от първия бегъл поглед върху неговите къщи, дворове и улици. И досега още преобладават полумасивните и паянтовите постройки с присъщия им селски тип. Дворовете са широки, но неподредени. Повечето от тях са оградени с временни огради от плет, дъски и тръни. Улиците започнаха постепенно да се подобряват, съгласно утвърдения план на селото. Понеже не са шосирани, зимно време са мъчно проходими от кал, а лятно време тънат в прах и задуха.

Къщите са едноетажни и построени главно от камъни, кирпич и дървен материал. Покрити са обикновено със стари (турски) керемиди. Имат южно изложение. Състоят се от по 2-3 стаи, които не отговарят достатъчно на хигиеничните изисквания. Подовете и стените им са измазани с пръст. Осветлението е недостатъчно. В стаите липсва щирок слънчев простор. Прозорците са снабдени с железни или дървени пръчки. Нощно време си служат с газови лампи.

Таваните са дъсчени или измазани с вар. Модерният живот не е засегнал още издълбоко начина на живеенето. Рядко има къщи с кревати или с отделни легла. В повечето случаи и сега членовете на семейството лежат и спят на пода, покрити общо с една черга.

Срещат се къщи и от най-стар тип, в които бедността и мизерията са сложили своя отпечатък. Тия къщи имат по две отделения, които се сношават с обща врата. Комините им са от плетен кош, измазани отвън с кал. Самите къщи са покрити със слама. Броят на тия къщи обаче постепенно намалява и на тяхно място се издигат нови, по-красиви, които отговарят на съвременните архитектурни и хигиенични изисквания. Тук-таме те изпъкват по стил и големина, като предават на селото по-разнообразен и внушителен вид.

За отопление населението си служи със старите огнища и разни видове ламаринени печки. За горивен материал употребява дърва, кочани и стъбла от царевица и тезеци - приготвени от оборски тор. Напоследък започна употребата и на каменните въглища. Дървата си доставя от съседните подбалкански села и чрез почистване на сухите дървета по дворовете и градините. Покъщнината е скромна, дори бедна и недостатъчна. В цялата домашна обстановка прозира слабата материална и духовна култура на населението, липсата на усет към ред, спретнатост и красота. В много случаи непосредствено зад къщата са долепени обора и хамбара. В двора има и други постройки: плевня, сайвант, кошара и др. - според нуждите на стопанството. Една част от двора, пред самата къща, е преградена за цветна или овощна градина и това му придава един по-културен вид.

Носията е запазила още своя селски, народен характер. В облеклото на мъжете и жените изпъква националният бит с всичките особености на предишното време. Градската култура не е засегнала още издълбоко носията на широката народна маса. Мъжете носят широки шаечни гащи (потури), припасани с червен пояс и обути с цървули, а на главата - кожен калпак. Зимно време старците и някои от младите продължават да носят старомодния кожух. Жените носят вълнени сукмани, изпъстрени с цветни белки и прошарени с пулчета. Шевиците по тях се отличават с чисто народния си характер. По задната част на сукмана се спускат обикновено по две дълги шаечени ивици, наречени "опашки". Младите жени носят цветни забрадки, а възрастните тъмноцветни (черни или морави). И едните, и другите носят кожени обуща от проста направа. Почти всички жени, особено младите, обичат разните накити от златни или позлатени монети и да се кичат с цветя.  Носията на момите и на ергените не се отличава съществено от тая на омъжените жени и възрастните мъже. Някои от младите мъже предпочитат да носят каскети, вместо калпак. Платът за долните и горните дрехи, както за мъжете, така и за жените, се изработва предимно вкъщи. Изобщо, в носията на населението лъха простота, дори известна консервативност. Едва в последно време се забелязва стремеж за внасяне известно подобрение и разнообразие, подражавайки в това отношение на гражданите.

Според най-последното преброяване (извършено през 1935 г.) населението в с. Любенова махала достига общо 1786 души от двата пола, предимно българи, от източно-православно вероизповедание. Жители от други народности почти няма.

Броят на къщите във време на стогодишнината достига 260 с 304 домакинства и около 370 венчила. Този брой постоянно се увеличава.

Главното, основното занятие си остава земеделието с неговите отрасли. Едновремешното скотовъдство е значително отслабнало поради липса на достатъчно пасбища. Днес в селото едва се наброяват 950 глави едър и 3200 глави дребен добитък.

Населението прави всичко възможно за модернизиране на главния си поминък, като в своята стопанска дейност то се стреми към по-рационалното обработване на почвата и подобряване разните видове земеделски, индустриални и фуражни култури.

Малко са тия селяни, които в днешно време притежават 200-500 дка земя - обработваема и необработваема, когато по-голямата част са дребни земеделци с по 10-50-100 дка земя и с по няколко глави едър и дребен добитък.

Безимотни селяни няма.

В селото са развити няколко занаята, съобразно нуждите на самото население, а именно: търговия, шивачество, бродерия, обущарство, железарство, кожухарство, въжарство и бръснарство.

Скотовъдците отглеждат и развъждат по малко от всички видове едър и дребен добитък местна порода. Птицевъдството е застъпено в по-голяма степен и съставлява един добър доход за населението.

В културно-просветно отношение селото заема почетно място в околията. Поради търговските си връзки и местоположението по железопътната линия населението се отличава със своята будност и ученолюбие. В голяма степен това се дължи и на местното народно училище. За пръв път, през 1921-1922 учебна година, се открива прогимназия с първи клас, по силата на закона за Народното просвещение, според който прогимназиалното образование (до 14-годишна възраст включително), по села и градове у нас, става задължително. До това време в селото е имало само първоначално училище с четири отделения.

Новото училищно здание - пълно народно основно училище

Новото училищно здание - пълно народно основно училище

Прогимназията започва бързо да се развива и става пълна с три класа. През 1924 година в селото се издига новата двуетажна училищна сграда с осем класни стаи и други осем стаи, служещи за разните нужди на училището. Броят на децата и на паралелките се увеличава. Първоначалното училище и прогимназията се настаняват в новото здание, като образуват пълно народно основно училище, управлявано от един директор. Прогимназията е районна. Посещава се от ученици на околните села: Любенец, Даскал Атанасово и Богданово. За добрата уредба на училището и на неговата градина са допринесли всички учители, начело с директора. Трайни спомени в това отношение е оставил един от бившите директори - Хр. Бонев, родом от гр. Казанлък и живущ в гр. Стара Загора. Той е положил най-големи усилия за уреждането му в учебно, хигиенично, естетично и материално отношение.

Днес училището притежава около 500 дка ниви, които се отдават под наем чрез търг, и които са един от главните източници за неговата издръжка. Учителският персонал се мени в зависимост от броя на учениците и паралелките. Засега той се състои от девет души: 6 за първоначалното училище и 3 за прогимназията, заедно с директора. Общият брой на учениците през последната учебна 1936/37 година е възлизал над 360.

При училището са учредени: Младежки червен кръст, Клон от дружеството за "Закрила на децата в България", Детско православно християнско дружество и безплатни ученически трапезарии за бедните деца. В тия сдружения членуват учениците, за да привикват на благотворителност и разумен обществен живот.

Новото училищно здание заема централно място в селото. То има широк двор с добре уредена училищна градина. Дворът му обаче се нуждае от красива и солидна ограда, която да импонира на самото здание и предаде по-внушителен вид на училището. Ред години значителен брой деца завършват курса на основното образование. Едни от тях остават в селото и се отдават на ползотворна стопанска дейност, а някои от по-заможните продължават образованието си в съседните гимназии - Нова Загора и Стара Загора.

За културно-просветното издигане на селото спомага и местното народно читалище "Светлина", което издържа библиотека, читалня и театрален салон със свой собствен инвентар. Читалището е образувано през 1927 година по главната инициатива на г. Хр. Бонев - директор на училището, със съдействието на всички учители в селото и голям брой ученолюбиви младежи. То брои около 50 действителни и спомагателни члена и притежава ниви 60.8 дка, от които получава доходи за издръжката си. Читалището е снабдено с дворно място в центъра на селото, върху което проектира да построи в близко време специален читалищен дом. Значението на този институт за културното и просветното издигане на селото е твърде голямо, обаче това още слабо се цени от населението. Но въпреки всичко, то допълва до известна степен задачата на училището и нека се надяваме, че новите поколения ще му дадат заслуженото място в общия исторически развой на селото.

Наред с училището и читалището не по-малка роля за икономическото сближение и обединение на разните обществени слоеве в селото играе местната кредитна кооперация "Защита", основана през 1898 година по инициативата на местния свещеник Димитър Марков, с неограничена отговорност на членовете. Оземлена е от общината със 100 дка ниви, които се разработват общо от членовете. Притежава собствен хамбар на гарата. Кооперацията поддържа следните отдели: кредитен, потребителен (чрез своя магазин), производителен и общи продажби на зърнени храни, памук и яйца. В своята дейност тя е допринесла, допринася и сега, твърде много за запазване материалните интереси на икономически слабите, като ги привиква към дисциплина, самопомощ и взаимопомощ. Нейното благотворно влияние се чувствува от всички, особено от широката народна маса. Макар и с известни затруднения от вътрешен и от икономически характер, тя продължава да крепне, да се развива и да се издига като значителен фактор на кооперативното дело. Ако успее да приобщи към себе си усилията на цялото население да членуват съзнателно всички в нея, да спечели абсолютното им доверие, тя ще се издигне като мощен фактор в селото и ще допринесе твърде много за неговото икономическо благосъстояние. И само тогава ще се оправдае девизът: "Един за всички и всички за един" за щастието и благоденствието на всички.

Освен кооперацията, други икономически сдружения в селото няма.

Кооперативната сграда

Кооперативната сграда

Старини с известно историческо значение, освен храма "Св. Великомъченик Георги", в селото и около него няма. Животът е протичал тук изобщо тихо и спокойно. Изключение правят тревожните дни, които някога е преживяло населението и страшната кървава трагедия, която се е разиграла през време на освободителната руско-турска война.

Полският характер на селото и неговата околност са лишени от каквито и да било други природни богатства. Тук във всичко и винаги е преобладавал черният, непосилният физически труд, който и сега остава най-главния стимул за преуспяване на самото население.

В селото има телеграфо-пощенска станция, която се помещава в старото училищно здание, съседно до храма. Завежда се от специален чиновник, подпомаган и от общински служащ, който изпълнява ролята на раздавач. Станцията извършва всички необходими пощенски служби и е в пълна услуга на населението от с. Любенова махала и на тия от съседните села.

Медицинската амбулатория се помещава в ново двуетажно здание, близо до новия общински дом, завеждана от лекарка и обслужвана от един прислужник. Нуждаещите се тук намират помощ и облекчение на болките си. Самото здание има красив вид. В него се помещава и аптеката, а горния етаж служи за жилище на лекарката. Понастоящем тази амбулатория се завежда от лекарката г-ца д-р Ж. Хр. Бакалова, родом от с. Хрищен, околия Ст.-Загорска. През миналата година в селото имаше ветеринарен участък, който е закрит по бюджетни причини. За сега този участьк се завежда от околийския лекар, който дохажда 1-2 пъти през седмицата, за да обслужва населението.

Новото общинско здание и участъковите медицински амбулатории всред селото

Новото общинско здание и участъковите медицински амбулатории всред селото

До 1934 година селото беше самостоятелна община, а след политическата промяна у нас през същата година то стана централна община, към която се прибавиха съседните две села: Любенец и Богданово.

През време на робството турското правителство е назначавало по един от жителите на селото за мухтарин (кмет), който трябвало да се грижи за изпълнението на правителствените разпореждания.

И сега още се помнят имената на някои от последните мухтари, каквито са били: Диню Йоргов Танев, Станчо Бахоров, Слави Русев и Таню Тодоров (малкия). През 1885 г. за кмет на селото е бил избран Нено Попов, който изпълнявал тази длъжност до 1887 г. След него за общински кметове се изредили следните лица: Таню Тодоров (малкия) - до 1.VIII.1888 г., Нено Попов - до 1.VIII.1890 г., Стоян Попов (бивш учител), син на свещеник Еню п.Димитров - до 1.VIII.1891 г., Колю Йоргов, Йорго Желев, Руси Станчев, Иван Тенев, Йорго Пейчев, Миню Стоилов, Диню Илчев Митев, Петър П. Бахоров, Станчо К. Проданов, Нено Марков Митев, Марко Динев, Георги Гочев. Димитър Динчев, Георги Стоянов, Доню Д. Проданов, Иван Динев, Георги Д. Русев и Руси Тодоров.

Всички тия лица, според своите сили, време и средства, с които са разполагали, са допринесли нещо за издигане на селото.

В деня на стогодишнината кмет на централната община е г. Петър Р. Тенев, родом от с. Любенова махала, с висше агрономическо образование.

След освобождението писарската длъжност в общината се е изпълнявала от местните учители Стоян Попов и Марко Славов. След тях постъпили жителите Йовчо Гочев и Димо Динев Жеков, които изпълнявали длъжността секретар-бирник. В днешно време тая длъжност се изпълнява от г. Иван С. Божинов, родом от съседното село Раднево, бивш учител.

Общинското управление временно се помещава в старото училищно здание. Но заедно с отпразнуване стогодишнината на храма "Св. Великомъченик Георги" ще се освети новият общински дом, е който ще бъдат настанени всички общински служби.

Гарата е разположена в западната част на селото, близо до р. Азмак. Обслужва всички околни села и улеснява твърде много съобщенията, изнасянето на зърнените храни и подпомага изобщо търговията.

Накрая, нека споменем накратко за всички ония покойници и живи дейци, които със своята обществена народополезна дейност са допринесли твърде много за издигането на селото, като не са жалили време, труд и средства за неговото преуспяване.

В селото и днес твърде много се говори за дядо Господин Йоргов, който е бил народен представител във Великото Народно Събрание по изменяване Търновската конституция, окръжен съветник, училищен настоятел и общественик. Той е взел живо участие при прокарване железопътната линия край селото и е бил винаги в пълна услуга на селото и на самото население. В знак на благодарност той е бил погребан през 1920 година в църковния двор.

Помнят се имената и на следните дейци: Йовчо Стоилов, Колю Йоргов, Таню Пенчев, Станчо Бахоров, Нено Попов, Георги Попов и свещеник Димитър Марков - основател на кредитната кооперация в селото.

Една от новите и големи придобивки за селото са сегашните железобетонни мостове над р. Азмак, до самата гара. Главни инициатори за тяхното построяване са Доню Д. Проданов, Иван Динев Жеков и Руси Тодоров (кмет). С тия мостове се създаде трайна и непрекъсната връзка между гарата и селото, като се улесни движението през всяко време на годината.

Хвала и чест на всички тия дейци!

Рядко са у нас дати с такова голямо историческо значение. Един век в историята на народите - това е като един миг в живота на човека, но все пак много и различни събития стават през това време. И нашето село преживя такива събития, които се помъчихме да изложим в настоящата брошура. Неговият храм "Св. Великомъченик Георги" е играл централна роля до Освобождението ни. В него загинаха невинни жертви, търсейки спасение и милост от кръвожадни нападатели. И днес той стърчи горд и самотен всред селото, за да напомня на поколенията, че материята може да бъде разрушена, но духът и волята все пак побеждават.

Нека той и в бъдеще служи като истински Христов фар, като фар на благочестието, на светлината, на братската любов и на несломимия български дух!

Поклон пред паметта на всички, които са загинали за правдата и свободата на своята вяра, род и отечество!

Амин!

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.