Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Исторически бележки за селото

А. ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

ПОСТРОЯВАНЕТО НА ХРАМА

Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

Споменахме, че главното занятие на населението в с. Гюнели-Махле е било скотовъдството, а след него и земеделието. Поради голямата му отдалеченост от тогавашните търговски центрове: Казанлък, Стара Загора, Сливен и Одрин, както и поради трудните съобщения, то не е могло да изнася на пазара своите произведения, но затова пък сами дохождали в селото разни търговци и агенти, купувачи на едър и дребен добитък, на кожи, вълна, масло, сирене и др. и по тоя начин поддържали оживени търговски връзки със самото население. Селото станало един малък търговски възел на пътя Ст. Загора-Каваклий-Одрин и обратно и това допринесло твърде много, както за неговото икономическо благосъстояние, тъй и за неговото духовно пробуждане. Между многото злободневни въпроси на селото, повдигал се и тоя за религиозността у населението, която била силно развита, и от необходимостта за построяването на молитвен дом.

От честите срещи и разговори с тия търговци се зародила идеята за построяването на сегашния храм.

За целта бил образуван един вид комитет, който да намери нужните средства, място и начин за неговото построяване. Идеята възпламенила цялото население. Само за няколко месеци били събрани волни помощи в храна, добитък, материали и пари. Мястото за храма било подарено от жителя Минко Станчев, който най-много настоявал за неговото по-скорошно построяване. Всичко било готово. Явил се обаче въпросът дали турското Правителство ще разреши построяването на проектирания храм. Под влиянието на гръцката патриаршия и в строго изпълнение на своята обща строителна политика турското правителство допущало построяването на храмове при ограничени условия, които, колкото и да били тежки, покорното българско население трябвало да изпълнява.

За случая била образувана специална депутация, която трябвало да издейства нужното разрешение. Тя се състояла от видни дейци и влиятелни хора на селото. Депутацията отишла в Цариград, дето със съдействието на архиепископ Иларион влязла най-напред в контакт със сдружението на българските еснафи. Това сдружение приготовлявало и доставяло за нуждите на турската армия необходимите материали като дрехи, обуща, седла, хамути, палдъми, тегличи, юзди, кантарми, юлари и пр. То се ползувало с голямо влияние пред султана и неговото правителство. Депутацията използувала това обстоятелство и заедно с някои от първенците на сдружението тя била приета на аудиенция от султана и сполучила да спечели неговото благоволение. Той дал съгласието си за построяването на храма, наскоро се получило и нужното официално разрешение за случая. Построяването на храма се допущало при следните условия: да бъде вкопан три метра в земята, да не се издига високо над нея, да няма кубета и да се нарича "попска къща". Въпреки тия ограничения постройката била започната през 1832 година на подареното място. Населението вземало живо участие: мъже, жени и деца изхвърляли с торби, с престилки и кой с каквото може изкопаната пръст. Всички работили с ентусиазъм, въодушевлявани от една възвишена идея - да видят колкото е възможно по-скоро изграждането на своя православен храм.

Преданието говори, че някои от по-богатите селяни като Минко Станчев, Йорго Карчанов, Таню Пенчев (дядо на покойния Таню Пенчев) и др. подарявали за строежа пълни кесии с жълтици.

След петгодишни усилия постройката, ръководена от майстора-архитект Димитър Серги от гр. Трявна, била свършена в 1837 година, т.е. две години след отварянето на прочутото първо народно класно училище в Габрово и за негов покровител бил избран "Св. Великомъченик Георги".

На паметната плоча, запазена до западния вход на храма личи следният надпис:  

"Подновися този храмъ на святи Великомученика Георгия сасъ мукаятлъка на архиепископа Иларионъ и сасъ почетьта на търговци. Папа Димитърь, Марку, Слафъ, Таню, Петку, Колю и сасъ помощьта на всичките християни, що се намиратъ въ Гюнели Махлеси.

Архитектунъ Димитъръ Серги отъ Трявна, 1837 г."

Кога и как е станало освещаването на храма, това не се знае. Говори се, че при освещаването му били сложени мощите на Св. Харалампий.

Първият кръстен в него бил Георги Проданов, баща на сегашния жител Тодор Георгиев.

Първият свещенослужител в него бил поп Димитър от същото село.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.