Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Исторически бележки за селото

А. ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

ОПИСАНИЕ НА ХРАМА

Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

Храмът има корабообразна форма с размери: дължина - 25 м, ширина - 11 м, с полукръгли извивки от източната, северо-западната и южната страни. Застроената площ възлиза на 280 кв.м, заедно с извивките. Край северната и южната стени височината е 6 м, а между стените в средата достига 7.50 м. Стените му са с основи в земята 3.50 м под терена, дебели 1.60 м. Тия размери са запазени и в днешно време. Никакви разширявания или скъсявания не са правени. Цялата постройка е иззидана от камък и хоросан. В сегашно време тя е покрита със стар тип марсилски керемиди.

През 1907 г. е била отчасти разбита западната стена, за да се свърже с новопостроената камбанария, иззидана също така от камък, тухли, хоросан и цимент.

През 1928 година постройката пострадала от големите земни трусове, които обхванали цяла Южна България. Наложил се един ремонт за нейното заздравяване и разхубавяване. Сменени били всички водосточни тръби, улуци и улами, направен бил вход (артика) до южната врата, била измазана отвън и отвътре цялата постройка и така тя добила по-спретнат и красив вид.

За тоя ремонт църковното настоятелство изразходва сумата 68 685 лв., от които 21 000 лв., събрани във вид на помощи от самото население. Стените на храма са иззидани оригинално. След издигането на основите малко над земята, поставяни са хоризонтални добре издялани четвъртити дъбови греди, сковани една за друга. Това служило вероятно за свръзки и заздравяване на стените. Същите връзки са поставяни на всеки два метра до окончателното завършване на стените.

С течение на времето и следствие на опожаряването; стените на храма се спекли и заякнали още повече, като се превърнали в мъчно разрушима компактна маса. Това гарантирало неговото съществуване още за много векове.

Отначало подът бил постлан с тухли и каменни плочи. Това се оказало много нехигиенично. Впоследствие дарителят от селото Йовчо Стоилов заменил целия под с дъски, като в същото време повдигнал нивото му с 50 см. Въпреки тая реформа подът и днес е около два метра по-нисък от общия терен на земята и в храма се влиза по няколко стъпала.

Прозорците на брой шест са тесни и поради тая причина осветлението в храма е слабо. Турската власт не е позволявала на "раята" да строи високи постройки с големи прозорци. Храмът има две врати - по една от западната и южната страна. Първоначално едната е била желязна, а другата дървена, скована от дебели дъбови дъски. Но през време на освободителната Руско-турска война те били разрушени и след нейното привършване били заменени с дебели дървени врати, каквито са и сега. Какъв е бил първият иконостас на храма и с каква художествена стойност, не се знае, защото е изгорял напълно с всички икони и дървени части на храма през време на неговото опожаряване. Сегашният иконостас е построен от букови и чамови греди и дъски, боядисан от лицевата страна с блажна боя. Преданието говори, че дървената конструкция на иконостаса била взета от джамията на съседното турско село Дуваджазлий (сега Бенковски). Това село било разрушено и селяните от с. Гюнели-Махле взели почти всичкия му дървен материал и подновили опожарените си жилища.

По иконостаса са наредени четири реда икони - на първия ред (отдолу) - 8 икони с размер 61 х 78 см, на втория - също така 8 икони с размери 80x125 см, на третия - 9 икони с различни размери, на четвъртия - 9 икони също така с различни размери.

Според запазения надпис на иконостаса се вижда, че украсяването му е извършено през 1879 година от двамата братя Васил и Тодор Генкови, от гр. Трявна. На иконостаса има три врати: две странични и в средата тъй наречената "царска".

Червеите са огризали почти цялата конструкция на иконостаса и, ако не бъде подновен, застрашава да рухне и да се обърне в печални развалини.

Светият престол представлява цял каменен блок от бял мрамор, с размери 1.27 х 1.64 м и дебелина 15 см. Отстои от пода на височина 90 см. Лицевата страна по протежение на всичките му краища е издигната с 1/2 см. На нея има следния надпис: "Подарен от Илчо Иванов Шиваров, съпругата му Станка, децата им Петър и Ганю, от с. Радне-Махле, 1881 г., мес. октомври". Дарителят в случая е от друго село.

Светият антиминс е бил осветен от Червено-Доростолския митрополит Григорий, в с. Козаревец, ок. Ст. Загорска на 30 ноември 1876 г. през времето на първия български екзарх Антим I. Тогавашният свещеник на храма Стоян п.Димитров с голяма мъка е успял да го запази от опожаряването. След възобновяването на храма той продължавал да си служи със същия антиминс, което нещо става и сега, понеже е добре запазен.

Иконостасът на Св. Богородица, направен след освобождението от чамов материал и боядисан с блажна боя, е добре запазен. Той има размери 2.75 х 0.88 м.

Владишкият трон е също така сравнително добре запазен, правен е от чамов материал, боядисан с блажна боя, висок 4 метра и широк 1 м. Първото клепало е било дървено, а по-късно желязно. То било окачено на една вековна черница, близо до югозападната част на храма. Но и желязното клепало било сменено и на същата черница увиснала първата камбана с тежест 130 кг, подарена от дядо Таню Пенчев и неговата съпруга Кера - и двамата от с. Гюнели Махле.

През 1933 година с дарение на Георги Господинов и съпругата му Желяза първата камбана, която от дългото служене се пропукала и станала негодна, била претопена и увеличена на 320 кг. В новата камбанария тя продължава и днес да огласява селото при тържествени случаи и да приканва богомолците към църковна служба и християнско смирение.

Днешната камбанария е построена през 1907 г. Преди нея имало друга - от дървен скелет, която била висока до 15 м. От това време старата черница била освободена от тежкия товар на камбаната и оставена на почивка. Самата камбанария представлява красива масивна постройка. Изградена е от хубави дялани камъни и тухли, споени с вар и цимент. Покрита е с цинкова ламарина. Тя е висока повече от 12 м и е залепена на задната страна на храма. В същото време може да служи и за наблюдателен пункт.

Майстор-предприемач на тая камбанария бил Ненко Колев, от с. Раданци, Тревненско.

Общоселският комитет по отпразнуване стогодишнината на храма "Св. Великомъченик Георги"
Общоселският комитет по отпразнуване стогодишнината на храма "Св. Великомъченик Георги"

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.