Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Исторически бележки за селото

А. ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО

КРАТКО ЖИТИЕ НА СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ
(303 г. сл. Хр.)

Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

Покровителят на храма в селото ни - Св. Великомъченик Георги, е живял в края на третия век след Христа. Роден е в гр. Кападокия, Мала Азия, и останал още като дете без баща. Той бил единствен син на заможни родители, които водили благочестив християнски живот. Баща му пострадал и мъченически умрял за Христовата вяра. След неговата смърт майка му, заедно с малкия Георги, се преселила обратно в Палестина, понеже била родом от тая страна, дето притежавала големи наследствени богатства. В Палестина Георги отраснал и станал красив, строен, мъжествен юноша. Заради тия негови качества римляните го взели на военна служба, в която бързо напредвал и бил въздигнат в чин хилядоначалник. Освен това той се отличил в много битки и се проявил като неустрашим воин.

По това време римски император бил Диоклитиан, роден в Далмация (царувал от 284 до 305 г. сл. Хр.). Римската империя била обширна. Нейните владения се простирали по трите материка - Европа, Азия и Африка. Диоклитиан управлявал тая огромна империя с помощта на своя съуправител Максимиан. Сам Диоклитиан избрал Никомидия (Mала Азия) за резиденция (столица), град твърде удобен по своето централно положение за управление на обширната държава.

Диоклитиан оценил качествата на младия Георги, който бил 20-годишен, като го удостоил с управителска титла - княз на Кападония, и станал един от приближените в двореца, дето се ползувал с голяма почит и уважение.

Около това време майката на Георги починала. Нейната смърт му причинила голяма скръб.

Римският император, неговите сановници и жреците били твърде много обезпокоявани от широкото разпространяване на новата вяра и увеличаване броя на нейните последователи. Тази нова вяра била християнската, която се сблъскала с културата, вярата и традициите на стария свят и която заплашвала да залее цялата римска империя. Сблъскването между привържениците на двата мирогледа - езичеството и християнството, станало неизбежно. Привържениците на новата вяра проникнали в редовете на войската, даже и в двореца. Римската империя била заплашена от широкия прилив на християните и това предизвикало остра, дори безпощадна борба срещу тях.

Доклитиан, като върл езичник, продължил и даже засилил борбата срещу християните. С царски укази се заповядвало конфискуването на Св. Писание и имотите на всички образувани християнски общини, самите християни се лишавали от правото да заемат обществени длъжности и даже им се забранявало да бъдат пускани на свобода робите-християни. Гонениетo срещу християните се усилвало, като ги подлагали и на разни безчовечни мъчения, с цел да ги омаломощят и заставят да сe откажат от новата си вяра. Жестокостта и користта взели връх при тия гонения. Броят на жертвите се увеличавал. Но въпреки тия гонения и жестокости, християните се увеличавали и организирали в свои самостоятелни религиозни общини, управлявани от епископи-християни.

При такива обстоятелства се е родил, расъл и служил Георги, който от дете бил пропит с идеите на християнството. Диоклитиан не знаел за мирогледа на Георги, че той бил християнин. Сам Георги съзнал, че е настъпило вече времето да изповяда Христа пред самите служители на идолите и на мракобесието. И той решил да се обяви за последовател и воин на Спасителя, който възвестил любовта и братството между всички човеци на земята.

За него друг изход нямало. Той раздал на бедните всичко, каквото имал при себе си, а своите роби пуснал на свобода. Освен това той наредил чрез завещание да се раздадат на бедните имотите му в Палестина, а робите, които обработвали тия имоти, също така да се пуснат на свобода. Като наредил по такъв начин житейските си работи, мъжественият юноша отхвърлил от себе си всякакъв човешки страх и се обявил за последовател на Христа. Това не останало тайна за Диоклитиан и за неговите царедворци.

Когато Диоклитиан и неговите съветници решили да издадат кървавото определение против християните, мъжественият юноша Георги застанал със светло лице и неустрашим в средата на техния съвет, дето с изповеднически тон казал:

- Докога, о, царю, Вие князе и съветници, които сте поставени да съдите праведно и по закон, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите човеците, които са невинни и не правят никому никаква обида? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са навикнали да си бъдат винаги благочестиви?

- Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго, освен прах и пепел, а не и богове, както вие си мислите: само Исус Христос, когото аз изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, който е създал всичко на този свят и чрез силата на неговия Животворящ дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до окончание на света:

- И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при истината, или пък не смущавайте ония, които си живеят в истината и малко искат да знаят за вашите мръсни идоли и запрещения!

Тая изповед на Георги поразила събранието. Но в същото време тя решила и неговата съдба. Диоклитиан се опитал да въздействува на безстрашния юноша, като го увещавал да се откаже от своята Вяра и дори заплашвал със страшни мъчения, ако не стори това. Но царските увещания и заплашвания се оказали безсилни да разколебаят Георги и да го отклонят от избрания му вече път. И той трябвало да понесе очакващите го мъки и страдания. Най-първо той бил лишен от всички военни почести и от благоволението на царя, след което бил подлаган на различни безчовечни мъчения, за да сломят неговия упорит дух. По тоя начин смятали, че той ще се отрече от Христа и от неговото учение. Някои от неговите биографи предават, че той бил подлаган на следните жестоки мъчения, налагани по заповед на Диоклитиан, а именно: хвърлили го в тъмницата, дето го разпънали върху пода, след което поставили краката му в клапи, а върху гърдите му сложили голям камък, друг път го приковали гол върху едно колело, под което имало дъски със заковани по тях железни остриета, палачите въртели колелото, а железните остриета разкъсвали тялото на Георги, трети път го хвърлили в една дълбока яма, пълна с негасена вар, дето го държали три дена под страшното влияние на тоя нов род мъчение, четвърти път го обули в силно нагорещени железни ботуши с набити отвътре гвоздеи и чрез блъсканица го откарали в тъмницата, пети път го биели с волски жили, докато паднал омаломощен на земята, оскърбявали го по най-различни начини, блъскали и ритали го и пр. Всички тия мъчения той понасял стоически, а сам Бог закрилял живота му.

Мъченическият живот и страдания на Георги станали достояние на жителите от цялата област, а мнозина от езичниците преминали скрито или явно към неговата вяра.

Преданието говори, че и царица Александра, жена на Диоклитиан, когато узнала за мъченията и чудотворните подвизи на Георги, се повлияла до толкова, че сама явно изповядала в езически храм своето преобръщение, като възприела новата вяра и понесла тежкия кръст на Христовите мъченици.

Силно разгневен от това, Диоклитиан осъдил жена си и Георги на смърт и дал заповед да се изпълни присъдата. И когато тръгнали за лобното място, по пътя царица Александра починала от изтощение и с молитви на уста, а Георги стигнал до лобното място, навел спокойно главата си и тя паднала под тежкия удар на острия меч, молейки се до последния час на живота си.

Той бил съсечен на 23 април, стар стил (сега 6 май), в 303 година сл. Хр., като завършил земния си живот в разцвета на своята буйна младост през времето на римския император Диоклитиан.

И така младият воин Георги изповядал без страх новата вяра, чиито последователи били подлагани на разни безчовечни мъчения в голямата римска империя.

С рицарско достойнство той се отказал от всички житейски почести, за да служи като истински воин на Христа, покровител и защитник на бедните, поробените и беззащитните.

Още като дете и като син на родители-християни той е бил дълбоко пропит от духа и идеите на християнската църква, за която мъченически страда и даде своя живот. В името на Христовото учение той бил посветил всичките си знания, способности и цялото си мъжество, като изпил до дъно чашата на земните страдания.

За тая негова саможертва Св. Православна църква го е провъзгласила за небесен княз, светия, който се тачи от всички християнски народи, особено от англичаните, от русите и от нас - българите. И днес тя го възхвалява "като освободител на пленените, защитник на бедните, врач на болните и поборник за царството небесно".

Св. Георги е покровител на храма в селото ни, на българския манастир в Св. гора, на много други храмове и на българската войска.

Него наричат още и победоносец. Преданието говори, че след смъртта си той се явил преобразен, възседнал на бял пъргав кон и с острото си копие умъртвил змея (дракона) - едно страшно чудовище, което нанасяло безчислени пакости на населението в областта, дето се появявало. Тая легенда е символ на победата, нанесена от християнството над езичеството.

Православната църква чествува паметта на Св. Георги победоносеца всяка година на 6 май (23 април ст. ст.) и го смята като Детински рицар и борец за тържеството на християнството.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.