Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

Мъчно е да се възобновят всички ония данни, които биха дали пълна светлина около стогодишнината на храма, тъй като всички ценни паметници, бележки, хроники и други такива са опожарени или унищожени. За събирането на тия данни трябваше да се прибегне до помощта на стари живи дейци и разни бележки, пръснати в отделни книги или неиздадени още записки. При тая оскъдица предаваме следните кратки сведения, които можахме да съберем, по хронологичен ред за свещенослужителите при храма "Св. Великомъченик Георги":

1. Свещ. Димитър Йоргов - баща на свещениците Еню и Стоян п.Димитрови, от същото село. Бил човек с едър ръст и минавал като истински божи служител. Отличавал се със своя благ и добродушен характер. Починал през пролетта на 1853 година.

2. Свещ. Марин Станчев - баща на живия още свидетел Миню Попов, 92-годишен, също местен жител, знаел да чете много добре по гръцки език. Бил ръкоположен във Велико Търново за свещеник на селото. Отличавал се с кротост, смиреност, незлобие, поради това бил почитан много от енориашите си. Починал през 1863 година, на около 50-годишна възраст.

3. Свещ. Еню п.Димитров - председател на частния таен революционен комитет в селото. Ръкополагането му станало в Цариград. Бил висок и внушителен, но иначе кротък и благочестив по характер. Обичал често да разказва на населението, във вид на беседи, за живота и учението на Спасителя, из историята на българите и поддържал революционния дух в селото. Голям патриот, той не можел да гледа спокойно "как турчина над бащино огнище да бесней" и възнамерявал според тайния революционен план да нападне със съзаклятници турското село Аджуватлий (Даскал-Атанасово) и да изколи всички турци. Тоя план останал неизпълнен, защото турците узнали за него и във време на жътва той бил заловен на нивата си в местността "Плочта" през 1872 г. и вързан го откарали в Ст. Загора. Там бил съден и осъден на вечно заточение в Диарбекир, дето починал през 1876 година, споделяйки участта си със съзаклятника поп Минчо Кънчев, без да дочака политическото ни освобождение от турското робство. Неговият борчески дух и сега още е запазен в сърцата на сънародниците му.

Свещеник Еню п. Димитров, председател на частния таен революционен комитет

4. Свещ. Стоян (Теню) п.Димитров - брат на свещ. Еню п.Димитров. Бил 4-5 години учител в съседното село Кара-Бурун (сега Знаменосец). Чувствувайки влечение към духовния сан, бил ръкоположен в гр. В. Търново за свещеник в с. Трънково (Ст. Загорска околия). Две години по-късно, след заточението на брат му, свещ. Еню п.Димитров, той заема неговото място. Имал силен и мелодичен глас, с който обръщал вниманието на всички богомолци. Лишен от революционен и борчески дух, той постоянно увещавал брата си поп Еню да се откаже от революционната си дейност, защото, ако бъде хванат от турците, щял да бъде погубен. Като човек свещ. Стоян бил със среден ръст, плещест и строго изпълнителен. След освобождението бил председател на комитета по възобновяване на селото. Разказват за него, че отивал до Ст. Загора по уреждане обществени въпроси и се връщал в село, като изминавал целия път (60 км отиване и връщане) само за една нощ. След дълга и неуморна служба като училищен и църковен деец, той починал на 3 юни 1893 г.

5. Протойерей Димитър Марков - от същото село, роден през 1863 г. Основното образование получил в родното си село, а четвърти клас - в гр. Ст. Загора. Първоначално той учителствувал в съседните села: Бозаач (сега Брестово), Турлак-Махле (Загорци), Кюсе-Махле (Новоселец), Гюнелий (Любенец). В последното село се оженил за Руса Донева Димова.

За свещеник бил ръкоположен в гр. Стара Загора през 1894 година, след което служил непрекъснато като такъв в родното си село цели 34 години. По характер бил кротък и добродушен. Той е основател на първата кредитна кооперация в Южна България, която е една голяма гордост за селото в днешно време. Работил е твърде много за нейното закрепване и преуспяване. Занимавал се е със стопанска дейност, предимно лозарство и пчеларство, и боравил в областта на народната медицина, като давал на нуждаещите се първа медицинска помощ.

През 1928 г. той се оттеглил на тих и спокоен живот, а на 19.VIП.1935 година починал на 72-годишна възраст.

Протойерей Димитър Марков

6. Свещ. Борис Дим. Ковачев - един от виновниците по отпразнуване стогодишнината на храма. Роден е на 2 ноември 1902 г. в с. Насалевци, Трънска околия. Завършил свещеническото училище при Бачковската света обител. Оженил се за Недка Дим. Ив.Попова (правнучка на свещ. Еню п.Димитров) и се ръкополжил в гр. Стара Загора на 29.11.1928 г. за свещеник в селото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.