Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско

През втората половина на седмия век след Христа се учреди малката славяно-българска държава на Балканския полуостров. Тя се простирала първоначално между устието на р. Дунав и Черно море, като стигала до стария Хемус (Балкана или Стара планина). С големи усилия българите постепенно разширявали границите на своята държава. След дълги и кръвопролитни войни с византийците те се спуснали на юг от Стара планина и се насочили към бреговете на Бяло море. Войнствените българи късали части от Византийската империя, които бързо укрепявали, колонизирали и организирали под неограничената власт на тогавашните свои владетели - ханове.

До покръстването в 866 г., извършено през времето на българския княз Борис, преименован Михаил, народът е изповядвал главно три религии: 1. Прабългарска, или татаро-българска, донесена от Аспаруховите българи из обширните азиатски и руски степи; 2. Славянска-езическа, останки от която има запазени и днес, и 3. Християнска, която проникнала между народните маси и войската поради честите стълкновения с византийците. В религиозно отношение народът не бил сплотен, когато последователите и служителите на различните религии между българите се ненавиждали и дори преследвали. А това в голяма степен отслабвало позициите на младата българска държава. С покръстването първите две религии постепенно изчезнали, а останала само християнската.

Покръстването не минало без сътресение в младата българска държава. Повдигнали се бунтове срещу новата вяра. Тия бунтове обаче били бързо потушени. Съпротивата на недоволните боляри езичници била сломена. Настанал мир и творчество на възход в обширната Борисова държава. Започнала нова ера под благодатното въздействие на християнската църква.

През времето на Симеона българската държава достигнала най-широки предели. По могъщество станала първа на полуострова. Издигнала се и църквата. Тя се закрепила и обособила като отделна, автокефална, независима нито от Вселенския (гръцкия) патриарх, нито от Римския папа. Настанал "Златен век" в българската история и в българската писменост.

Но след смъртта на Симеон (927 г.) положението започнало бързо да се променя. Поради честите войни народът обеднял. Сам той, неукрепнал още в новата вяра, почнал лесно да се отдава на чуждите ереси. Неговото религиозно единство било разколебано. Най-голямата ерес - богомилската, взела връх в държавата. Църквата и нейното влияние отслабнали. Отслабнала и царската, а заедно с това и държавната власт. Настанали дни на тежко изпитание, докато най-после се турило край на първото българско царство (1019 г.). То попаднало под византийско иго, което траяло до 1186 г.

Макар и под чуждо иго, българският народ пазил дълбоко в сърцето си величието на своето минало. Той страдал и бленувал за своя свещен национален олтар, за своята родна църква и просвета, очаквайки момента на освобождението си от тежкото византийско робство. И тоя момент не закъснял да дойде.

От амвона на новопостроената църква "Св. Димитрий" във Велико Търново през 1185 г. било провъзгласено освобождението и началото на второто българско царство под скиптъра на братята Асеновци.

Народът бързо се сплотил и след дълги отчаяни борби извоювал отново своята независимост. И докато цар, боляри и народ били сплотени около един кумир - църквата, България крепнела, възвърнала си всички поробени земи и стигнала отново до бреговете на Бяло море. Тя достигнала своя разцвет през времето на бележития цар Асен II. Нейните граници стигнали до три морета. Търговията била засилена. Страната се радвала на духовен разцвет.

Историята обаче се повтаря.

Църквата наново почнала да бъде разяждана от разни ереси и лъжеучители: богомили, манихеи, адамити, исихасти и др. Нейният авторитет бързо отслабвал и тя изгубила обаянието си над широките народни маси. Свиканите църковни събори за борба с тия ереси не дали очакваните резултати. Страшни облаци се надвесили над разпокъсаната българска държава. Турците я оплячкосали и покорили под своя власт. Турило се край на второто българско царство (1396 г.). Настъпило ново робство - черно петвековно робство под турците. Но не стигнало това. Българският народ трябвало да изпие до дъно чашата на огорчението. Духовното робство под властта на гръцката патриаршия усилило още повече неговите страдания. Това двойно робство целило обезглавяването и пълното унищожение на българския народ. И въпреки това, първите лъчи на народното свестяване излезли пак от църквата чрез перото на хилендарския монах Отец Паисий. Благодарение на него, на плеядата самоотвержени дейци и на тяхната упорита борба, изникнала първо независимостта на българската църква, а по-късно и политическата свобода на целия народ.

Тъй възникнало сегашното трето Българско царство, чиято история сме длъжни да възкресим из пепелищата на нашето страшно минало за назидание на поколенията и увековечаване паметта на загиналите дейци

Не по-малко интересна и поучителна е историята на нашето село и неговия храм "Св. Великомъченик Георги", чиято стогодишнина от построяването му чествуваме в знак на признателност към неговите заслуги в общия принос на нашата родна история.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.11.2007
Материали из историята на с. Любенова махала, Новозагорско. Съст. Нина Петкова. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
160 години на храма "Св. Великомъченик Георги" в с. Любенова махала. Сливен: Бумеранг-прес, 1995 [1997], вариант.