КУЛАТА НА ЖЪЛТИЯ ЖЕРАВ

Предговор

Лина Бакалова, Анатолий Буковски

web | web | Кулата на Жълтия Жерав

Какво ни привлича в китайската поезия?

При първа среща тя поразява със своята необичайност, докосването до специфични обичаи и светоусещания, изумителното чувство за естетизъм и природа и онзи уникален национален привкус, отличаващ я от всички други поезии на изтока и запада, който се долавя въпреки намесата на преводача. Но това не е всичко. Като че ли най-привлекателното качество на китайската поезия за чуждия читател, достигнало през хилядолетията, е съдържащото се в нея неизменно общочовешко начало, скрито зад привидната недостъпност на колонките от йероглифи. Стихове, създадени преди хиляда или две хиляди години продължават да ни вълнуват със силата на чувствата и близките до нашето светоусещане мисли, изразени с прости и искрени думи. Нравственост и истинност са извечните ценности, залегнали в китайската поезия от самото й начало. И дали това е причината, или друга, но за разлика от много други класически произведения на световната литература, останали само като литературни паметници, китайската поезия е жива и звучи съвременно и днес.

Малко история

Днешен Китай се простира на 5000 км от Памир на запад, до Тихия океан на изток и повече от 4000 км от реката Амур на север, до Южнокитайското море, Виетнам, Тайланд и Бирма - на юг. Териториите, които обхваща, могат да се групират в две главни категории: Външни територии (Тибет, Китайски Туркестан, Вътрешна Монголия и Манджурия) и Вътрешен Китай, ограден на север от Великата Стена, на запад от Вътрешните Азиатски пустинни степи и Тибетските височини и на юг и изток от океана. Вътрешен Китай, това е историческата люлка на китайския народ. Тази географска изолираност е изиграла основна роля за продължителната изолация на Вътрешен Китай от останалия свят и за така дългото запазване на традиците почти непроменени през хилядолетията.

Историята на Китай може да се раздели на три главни периода, през време на които са настъпвали значителни промени в проявленията на китайската цивилизация. Те са: Период на формиране - от дълбока древност до трети век преди новата ера, Период на Ранната Империя - от трети век преди н.е. до десети век от н.е. и Период на Късната Империя - от десети век до средата на деветнайсти век. Смята се, че 1850 г. слага край на традиционната или досъвременната китайска цивилизация.

Период на формиране

Началото на Периода на формиране на Китай се губи в праисторически времена. Известни са находки от Каменната ера, отпреди 20 000 г. Преди 12 000 г. племената от север и юг преминават от палеолита в неолита, известен с керамично производство и начало на земеделие и скотовъдство, като тази култура достига своя разцвет през 3000 г. пр.н.е. Около 1500 г. пр.н.е. племената, пръснати из Северен Китай, вече са се обединили в монархия, наречена Шан, просъществувала до 1122 г. пр.н.е. и развила технологиите на Бронзовата ера, както и първата известна форма на китайската писменост. Шан бива изместена от династията Чоу, най-дълго съществувалата династия в китайската история (1122-256 г. пр.н.е). По това време се развива феодализмът и китайската култура достига до такива образци, които ще служат като идеализирани модели за следващите поколения. Извършват се и големи икономически, технологически и идеологически промени. Това е време на войни, но и време на разцвет на философията (моралистичното Конфуцианство¹ и натуралистичния Таоизъм²) и литературата. Последна от този период е династията Чин (221-206 г. пр.н.е), чийто край бележи и края на Периода на формиране на Китай през 206 г. пр.н.е.

Ранна Империя

Периодът на Ранната Империя (206 г. пр.н.е.-960 г. от н.е.) започва с появата на новата династия Хан (202 г. пр.н.е.-220 г. от н.е). Това е времето на Римската империя и Хански Китай по нищо не отстъпва със своите постижения на Рим от онова време. Падането на Хан династията довежда до разделение и граждански войни, продължили повече от четири века. Между царувалите по това време е поредицата от династии, известни като Северни и Южни династии (386-589). Китай бива обединен отново през 589 г. от н.е. от съществувалата за кратко време династия Суи (581-617). Следващата важна династия от този период е Тан (618-907). Това е време на просперитет за Китай, военен, културен, търговски и дипломатически, недостиган от времето на Хан династията. Засилва се влиянието на Будизма³ - тази не-китайска религия, зародила се в Индия, която оказва огромно влияние върху китайската традиция. Нараства силно урбанизацията - например двумилионната столица Чан-ан е най-многобройно населеният и космополитен град в света по онова време. Така Тан, наравно с Хан, става модел за подражание от по-късните династии. Периодът завършва с Ерата на Петте династии (907-960), последователно царували за кратки периоди от време.

Късна Империя

Периодът на Късната Империя (960-1850) започва със Сун (или Сон) династията, продължила до 1279 г. Появила се е нова управляваща класа, където учените - държавни служители - заместват старата полуфеодална аристокрация. Отново китайската култура е в разцвет, както през най-добрите времена на Хан и Тан династиите. Възраждането на Конфуцианството в т.н. Нео-Конфуцианство⁴, възприето като държавна философска доктрина, върху която държавните служители полагали изпити, се счита за най-великото постижение на Китай в Късната Империя. Но това е и време, през което империята трябва непрекъснато да се бори за оцеляването си поради постоянните нападения на номадите от север и запад. През 1127 г. северен Китай бива откъснат при нахлуването на прото-Манджурските народи, които създават династията Чин, а през 1270 г. южната част на Сунски Китай пада под монголска власт, където остава цял един век, смятан от китайците за най-черната епоха в историята им. Народно въстание слага край на окупацията и установява новата китайска династия Мин през 1368 г. През 1644 г. северната династия Чин (родствена на Чин династията от 1127-1234 г.) завладява южен Китай, като през седемнайсети и осемнайсети век манджурските императори успяват да увеличат територията на Китай до максимални размери, населението нараства, културата отново бележи възход. Но поради ред външни и вътрешни причини в средата на деветнайсети век в Китай избухва една от най-разрушителните граждански войни в историята, Тайпинското въстание, което довежда през 1850 г. до края на традиционния период в историята на Китай и до началото на нейния модерен период.

Модерен Китай

Модерният период в историята на Китай след 1850 г. може да се раздели на четири части: западането на династията Чин и революционното й отхвърлянето от републиканците (1911-1912), възникването на Китайската Република под ръководството на Чан Кай-Ши и националистическата партия на Сун Ят-сен (1912-1949), създаването на Китайската Народна Република начело с Мао Дзе-Дун и Китайската Комунистическа партия (1949-1976) и пост-Маоистки период - след смъртта на Мао Дзе-Дун през 1976 г.

Развитие на поезията

Китайската поезия може да се раздели на три главни периода: ранен период, характеририращ се с народни песни в прости, повтарящи се форми, класически период - от Хан династията до падането на Чин династията, в който редица различни форми са били развити - и модерен период на западния свободен стих.

Ранна поезия

Китайската поезия е възникнала много преди появяването на писмения език, като първите поетични творби са се създавали по време на работа или с песните и танците както на обикновените хора, така и сред висшите кръгове на обществото. По-късно, под влияние на Конфуцианството се е вярвало, че ритуалистичните музикални изпълнения допринасят за космическата хармония и стимулират моралността, и държавни чиновници периодично са събирали и записвали фолклорни текстове с поучително съдържание. Шъ Дзин ("Книга на Песните" или "Книга на Одите") е най-старата антология на китайската поезия. Тя съдържа 305 поетични текста, избрани според преданието от Конфуций през 6 век пр.н.е. измежду събраните 3000 песни, създадени от анонимни автори между 11 и 6 век пр.н.е. Поетичните текстове са разделени на три части: "фен" (песни), "уа" (оди и епоси) и "сон" (химни) и използват "четири-символната поетична форма"⁵. "Сон" са били използвани от управляващата класа по време на техните жертвоприношения към боговете и предците. "Уа" включва възхвала на герои от миналото и злободневна политическа сатира и се състои от две части - оди и химни, които са били изпълнявани на дворцови събития. "Фен" е най-важната част от сборника и съдържа народни песни, събирани от 15 градове-държави. Шъ Дзин се счита за най-големия литературен паметник от Периода на формиране на Китай.

Съвсем различни са стилът и формата в една друга древна поетична колекция Чу-тцу (Елегиите на Чу) - на поета Чу Юан, живял през 4-ти век пр.н.е., през късната Чоу династия. Чу Юан, първият голям китайски поет, известен по име, и последователят му Сонг Ю установяват нов стил в поезията: "чу ци" (поезия от юга). "Чу ци" съдържа по-разнообразни поетични форми с различна метрика - линии с по четири, пет или шест думи (срички), прекъсвани в средата чрез вмъкване на дихателна пауза и освободени от залегналото в "Книга на Песните" правило за "четири-символния стих". Новата форма е категоризирана като "сао" форма, по заглавието на най-известната елегия в колекцията "Ли-сао" (Среща със скръбта). В смисъл на художествена техника, "чу ци" е усвоил романтичните атрибути на мита и така поставя основите на романтичния стил в китайската поетична литература.

Класическа поезия

В Ранния имперски период писането на поезия става необходимо умение за всеки образован и високопоставен член на обществото. От Хан династията до периода на Северните и Южни Династии (386-589), винаги е имало специален държавен чиновник, отговорен за събирането на народни песни и балади из страната. Лириката на тези песни е била наричана "юефу" стил. Измежду най-прочутите народни песни "юефу" от Хан династията са: "Отиване в армията на петнадесет години", показваща страданията на обикновените хора по време на война, "Луо Фу и кавалерът от дворцовата гвардия", възпяваща жените, които се влюбват безкористно, и дългата повествователна поема "Полетът на Феникса на Югоизток", разказваща за една трагичната любов. Повествованието е най-отличителната черта на народните песни "юефу" и "Полетът на Феникса на Югоизток" е представител на най-добрите от тези песни. Езикът на народните песни "юефу" е прост и разговорен, лесен за разбиране и дава усещане за вкуса на ежедневия живот. Въпреки че повечето народни песни "юефу" представят събития от реалността, много от тях са оцветени с известен романтизъм, както е в последната строфа на "Полетът на Феникса на Югоизток", където реалност и романтизъм артистично се преливат. "Юефу" песните са писани главно в пет-символни, а някои - в седем символни стихове. Постепенно този стил е станал толкова популярен, че много по-късни поети като Ду Фу и Бай Дзу-и от Тан династията, създават първокласни народни песни в стила "юефу".

Пет-символният стих "ши"⁶ е главна форма в китайската класическа поезия. Нужно е било дълго време, докато тази форма се развие от народните песни до формални литературни творби, създадени от учени. Към края на Източната Хан династия (25-220 от н.е.) ерудираната пет-символна поезия е била вече зряла, за което свидетелстват "Деветнадесет древни поеми". Стиховете в тази антология, в която са представени поети от няколко епохи, изразяват главно тъга от раздялата и любовна мъка, или скръб по мимолетността на живота. Художествено "Деветнадесет древни поеми" се отличават по своята лиричност и използването на експресивни техники като "усмивки", метафори и "повикване" (започване на една песен чрез извикване на изображения, несвързани с главната тема).

Един от най-влиятелните поети от пред-Танската династия е Тао Чиан (365-427), познат още като Тао Юанмин, който се счита за родоначалник на китайската пасторална поезия. Оцелели са около 120 негови стихотворения, в които се възпява идиличният пасторален живот на село. Тао Чиан възражда позабравената традиция на "юефу" като формира свой прост и естествен стил, придавайки нов изглед на класическата поезия. Поетът също усъвършенства по-нататък формите на пет-символния стих. Неговите творби имат голямо влияние върху следващите поколения поети. Друг пред-Тански поет, считан за най-виден поет на Северните и Южни династии е Бао Джао (410-466), който продължава и развива традицията на народните песни "юефу". Той написва голям брой пет-символни и седем-символни стихотворения "юефу". Негови най-представителни творби са 18 поеми с общото заглавие "Трудно минават лъжите". Поемите му отразяват неговите собствени несполуки и са протест срещу социалната несправедливост.

Тан династията е "златният век" на китайската поезия. За около 300 години са създадени над 50 000 поетични творби и се наброяват повече от 50 изтъкнати поети, известни с творбите си и характерния си стил. Шан Бо (649-676), Йан Дзион (650-693), Лу Джаолин (637-689) и Луо Бинуан (640-684) са водещите поети от ранната Тан династия. Те спомагат за установяването на пет-символната поетична форма от осем стиха. Китайската поезия достига своя разцвет през периода на възход на Тан династията. Освен на прочутите Ли-Бай (701-762) и Ду Фу (712-770), трябва да се отбележи приноса и на много други поети. Те могат да се разделят на две категории: Пейзажните поети, представени от Менг Хаоран (689-740) и Уан Уей (699-761), и Поетите от границата, представени от Гао Ши и Цен Шен, както и Шан Чанлин, Ли Чи и Уан Джихуан. Поезията от средата на Тан династията разказва за социалните вълнения и страданията на хората. Бай Дзу-и (772-846) е виден поет-реалист от този период. Той е ностител и продължител на реалистичните традиции на "Книга на Песните" и на народните песни "юефу" от династията Хан. Бай Дзу-и и други поети като Юан Джен (779-831) създават новото "юефу" течение в поезията. Юан Джен и Бай-Дзу-и имат сходни възгледи за литературата и техните поетични творби са много близки по форма и съдържание, написани са на лек и разбираем език. Поетите от късната Тан династия са характерни със силна сантименталност, например Ду Му (803-852) и Ли Шанин (813-858). Ду Му е добър в писането на седем-символни четиристишия, например "Пролет на Юг", "Ходене из планините" и "Настаняване на Реката Чинхуай". Ли Шанин пише хубави любовни поеми в седем-символни осемстишия и четиристишия, каквато е "Поема за моя дом на север в една дъждовна нощ".

Така както Тан е "златен век" на поезията, династията Сун е "златният век" на китайския лирически стих. Много от поетите започват да пишат текстове по съществуващи мелодии, често нямащи връзка с тях. Су Ши (1037-1101), най-големият от сунските писатели, също опитва перото си с песенна лирика. С уникалния си стил прочутата поетеса Ли Чинджао (1084-1155) заема значително място в поетичните лирични среди на Северните и Южни Сун династии.

Към края на Късната Империя, по времето на Чин династията, се създават множество литературни школи, но никой поет не достига славата на класиците от миналото. В края на Чин династията, Гон Жиджен (1792-1841) разчупва традициите и пръв поема по пътя на установяване на стила на модерната литература. По-късно Хуан Зунсиан (1848-1905), Кан Йоуей (1858-1927) и Лиан Чицао (1873-1929) си служат с поезията, за да пропагандират движението за реформи.

Модерна поезия

Смята се, че модерната китайска поезия е родена от Движението Четвърти май⁷, но всъщност началото й е поставено две години по-рано от Ху Ши (1891-1962), който по-късно става един от водещите и влиятелни интелектуалци в движението. Ху Ши е завършил докторат в Колумбийския университет в САЩ, където попада под влиянието на своя професор Джон Дюи⁸, става негов преводач и последовател на идеите на Дюи за прагматичната еволюционна промяна. През 1917 г. Ху Ши публикува осем стихотворения, в които е използвал ритъма и речника на обикновения говор, на който се е списвало списанието "Нова младеж"⁹ и обявява, че реформира стила на поезията. Той поддържа, че поезията не трябва да се ограничава до "ге лу"¹⁰ и нарича новия вид поезия "стил Ху Ши". За формирането на новата поезия допринасят поетите Лиу Баннон, Лиу Дабай, Кан Байчин и Ю Пинбо. Чрез техните усилия модерната поезия установява своите характеристики: да се пише на прост разговорен език, без фиксирани правила за тоналност, ритъм и брой на думите-срички (йероглифи) в стиха. Най-ранната антология от новата поезия включва за първи път употреба на свободен стих в китайската поезия.

След първоначалния етап новата поезия продължава бурно да развива свободния стих, както и да усвоява техниките на нови метрични модели и литературни стилове, например символизма. Създава се "Обществото за литературни изследвания", чиито членове написват огромно количество стихове в свободна форма, като някои от тях са много добри стилисти. Поетесата Бин Син (1900-1998) е една от тях. Уникалният й стил е повлиян от "Бездомни птици" на Рабиндранат Тагор, по подобие на когото тя издава две антологии в т.нар. от нея "звезден стил". Друго поетично общество, на "Крайезерните поети", допринася за създаването на нови стилове в любовната поезия, като поетите Уан Синджи (р. 1902), Йън Сиурен (1900-1933), Пан Муохуа (1902-1934) и Фен Хуефен (1903-1976). Поетът Фън Джъ (1905-1994), който пише на любовна и етична тематика, също допринася много за развитието на свободния стих. Новото културно движение "Школа на Сърповидната луна” е породено от посещението на Р. Тагор в Китай през 1924 г. и огромния възторг, с който той е посрещнат от младите китайски поети. Тагор е носител на Нобелова награда за поезия и неговата "Сърповидна луна" е вече спечелила овациите на поетичните кръгове в Китай. "Школата на Сърповидната луна" развива метричната поезия. Известни теоретици и последователи на тази школа са Уен Йидуо (1899-1946) и Су Джимо (1896-1931). Талантливият Су Джимо е считан за потенциалния китайски Тагор; за съжаление загива трагично в ранна възраст.

Школата на Символистите се развива по същото време, по което и Школата на Сърповидната луна. Всички модерни китайски поети знаят чужди езици и са поетически свързани с други нации. Символизмът в модерната китайска поезия идва от Франция. Някои от поетите, принадлежащи на Символистичната школа, като Ли Синфа (1900-1976) и Уан Дучин (1898-1940), са учили във Франция, други - Му Мутиан (1900-1971) и Фен Лаичао, са учили френски в Япония. Хъ Чифан (1912-1977) и Биан Джилин (1910-2000) са учили чужди езици в Бейджинския университет и също са повлияни от френския символизъм. Поетът Биан Джилин е признат за един от най-оригиналните поети в китайската поезия на 20. век. Той е и блестящ преводач на Пол Верлен и Шарл Бодлер и е силно повлиян от тях.

След края на Културната революция (1967-1977) китайската поезия разцъфтява отново след десет годишно мълчание. Поетичните форми стават все по-свободни и по-разкрепостени, стиловете - по-разнообразни. На фона на поезията, изградена на основата на традицията и реализма, в края на 70-те и началото на 80-те години се появява една нова група поети, наречени "Мъгливи поети", поради необикновените и често неясни емоции, изразявани в техните творби. Между тях най-известни са Бей Дао (р. 1949), Шу Тин (р. 1952), Ян Лиан (р. 1955) и Гу Чен (1956-1993). Бей Дао и Ян Лиан са номинирани за Нобелова награда по литература.

В средата и края на 1980-те се появява ново поколение поети, наречени "Третото поколение". Те се отличават по това, че са израснали след Културната революция и са получили добро образование. Видни поети от тази група са Бай Чуа, Джан Зао, Си Чуан, Оуиан Сианхъ, Сон Лин, Джай Йонмин, Хан Дон и Джан Джен.

Може ли да се превежда китайската поезия?

Дали е възможно да се предаде вярно китайската поезия при превод, а още повече - при превод на трети език?

На този въпрос ще се помъчим да отговорим, като разкажем една действителна случка. Времето е преди няколко години. Мястото - един университет в Чикаго. Събитието - лекция на един китайски професор за поезията и нейните образци.

Китайският професор казва: "За мене поезията не е материал, който аз разбирам интелектуално (с ума си), а е едно преживяване, което се доближава до възторга. Как да споделя това изживяване с вас?"

"Някога живял китайски студент, който се влюбил в една фреска на прекрасна девойка, нарисувана на стената на един храм. И така той стоял взрян в стената, омаян от красотата - един случай на "dementia praecox", биха обявили вашите психиатри. Но във въображението си той виждал нарисуваните порти да се отварят за него, той влязъл, оженил се за девойката и живял с нея щастливо много години. Накрая той се пробудил, за да ни разкаже историята. Но как да ви разкажа моята история? Моята лейди не говори вашия език, нито който и да е друг обикновен език. Тя дори трудно говори без недомлъвки. Нейната граматика е ужасна. В действителност, тя въобще не използва граматика."

"Суровата, екзотична, калейдоскопична езикова структура на нашите поети винаги е била препъващ камък за опитващия се да ги превежда. Дали нашата поезия може изобщо някога да бъде преведена на който и да е западен език, все още е съмнително..."

"Напоследък тенденцията на превеждането се обърна към свободния стих... Все още може да се вдиша китайски въздух в някои от по-старите преводи: Артър Уоли. Един японски студент по английска литература, Шигейоши Обата, е превел 124 поеми на Ли Бай. Като истински син на Ориента, той познава нашия обичан пияница... Като чете Обата, човек усеща това интимно докосване, родено от общото разбиране. И все пак се чудя, дали г-н Обата е успял напълно в интерпретирането на Ли Бай за англоезичната публика? С цялото си перфектно владеене на английския език, възпроизвел ли е той цвета, нюанса, грациозните извивки на седем-сричковите редове?"

"Без ни най-малкото намерение да намаля неговата заслуга, ще покажа един или два примера от преводите му, за да илюстрирам как е почти невъзможно да се разберат наистина китайските поети чрез средството на друг език.

Преводът на Обата:

Руините на столицата на Юе

Назад се завърна Гоу Сиан, царят на Юе, в триумф.
Той беше унищожил царството на У.
Неговите верни мъже се върнаха в блясък и брокат
и жените на двора се тълпяха в палата
като цветята, дето изпълват пролетта.
Сега само ято яребици летят в сумрака.

Един по-точен, макар и по-неясен за англоезичната публика превод би бил като този:

Руините на столицата на Юе

Гоу Сиан, царят на Юе, разгроми У и сега се връща.
Неговите верни мъже си дойдоха, целите облечени в брокат.
Жените от двора като цветове се тълпяха в пролетния палат.
Сега само яребиците летят.

Главното ударение в това сравнение лежи във фразата пролетен палат. Жените от двора са наистина красиви като цветя, но палатът е този, който е изпълнен с пролет. Може да е било лято или дори зима, когато царят на Юе се е върнал. Триумфалното влизане, брокатът по мъжете, бродерията по жените, виното и танците - всичко това прави палата пролетен палат за нашия поет. Аз разбирам много добре, че пролетен палат няма много смисъл на английски, но това е точно моят превод. Жени - като цветята, дето изпълват пролетта? - Това не би било добра поезия за нас, китайците!"

След думите на стария професор, какво да добавим? За нас, които не знаем езика, остават преводите. И може би, с известно въображение, бихме могли да открехнем малко нарисуваните на стената порти и, поне за миг, да зърнем скритата вътре красота на китайската поезия?

БЕЛЕЖКИ

1. Конфуцианство - китайска етично-философска система, разработена от античния китайски мъдрец Конфуций (551-479 пр.н.е). Тя е сложна система от морални, социални, политически и религиозни идеи и има изключително влияние върху историята на китайската цивилизация до наши дни. Конфуцианството проповядва хармонични отношения и ненасилие и е една от най-малко военно-настроените от ранните китайски философски доктрини, поради което среща периодично яростен отпор. Счита се от някои за "държавна религия" на Китайската империя. За кратко изгубва влияние по времето на Тан династията. Атакувано е по време на Културната революция, но после възвръща влиянието си. [обратно]

2. Таоизъм или Даоизъм - в зависимост от контекста, означава: (а) философско учение, базирано на съчиненията на Дао Де Дзън (4-3 век пр.н.е) или Жан Даолин (2 в. от н.е.); (b) група от организирани религиозни движения, възникнали по-късно като противопоставяне на нахлуващия отвън Будизъм; © китайска древна народна религия. [обратно]

3. Будизъм - религия и философия, основана на учението на Буда, Сидарта Гаутама, роден близо до река Ганг, Индия, вероятно през 5 век пр.н.е. Будистите смятат, че Буда е открил истинската същност на битието чрез дългогодишно учение, изследвания на различни религиозни практики и медитация. [обратно]

4. Нео-Конфуцианството (да не се смесва с Новото Конфуцианство, стремящо се да приложи Конфуцианството към 21. век) комбинира Таоистки и Будистки идеи със съществуващите Конфуциански идеи, за да създаде метафизическа система, по-пълна от всички, съществували дотогава. В същото време, много форми на Конфуцианството са се обявявали против Будизма и Таоизма. Някои от идеите на Нео-Конфуцианството са отразени в "Книга на промените". [обратно]

5. Четири-символна поетична форма - поетична форма от строфи от по четири стиха, всеки стих състоящ се от четири едносрични, еднакво ударени думи. Римуването е по няколко модела: abcb - римуването на последните думи на втория и четвъртия стих е най-често срещано, както и abca - римуването на последните думи на първия и четвъртия стих, а също и вътрешни рими. Едносричковите думи-символи (йероглифи), от които се състои китайската писменост, не позволяват голямо разнообразие в моделите на римуване при тази поетична форма. [обратно]

6. "Ши" поетична форма - От втори век от н.е. "юефу" започва да се развива в "ши" - формата, която доминира в цялата класическа китайска поезия до модерната ера. Тя е много по-гъвкава от Четири-символната поетична форма. При поетичната форма "ши" е взет пет-символния стих от "юефу", като се използва за изразяване на по-сложни идеи. По-късният вариант, седем-символният стих, увеличава възможностите на формата. И при двата случая, има пауза (цезура) пред последните три символа във всеки стих, която поражда групирането на две и три или четири и три символа съответно. [обратно]

7. Движението "Четвърти май" - антиимпериалистическо, културно и политическо движение; започнало на 4 май 1919 г. отначало като студентско движение, то бележи надигането на китайския национализъм. Исканията са против подписването на Версайския договор след края на Първата световна война, който накърнява суверенитета на Китай. [обратно]

8. Джон Дюи (1859–1952) - американски философ, психолог и реформатор в образованието. [обратно]

9. "Нова Младеж" - китайско революционно списание, повлияно от Октомврийската революция през 1917 г.; играло важна роля в движението "Четвърти май" [обратно]

10. "Ге лу" - правила и форми в композицията на китайската класическа поезия с оглед на тоналния модел, рима и т.н. [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

B i r c h, Cyril, ed. Anthology of Chinese Literature. Volume 2: From the 14th Century to the Present Day. New York: Grove Press, 1972.

D a w s o n, Raymond, ed. The Legacy of China. Boston: Cheng & Tsui Company, 1964; reprinted Oxford University Press, 1964.

H a f t, Lloyd, ed. A Selective Guide to Chinese Literature 1900-1949. Volume III: The Poem. Leiden, New York, København, Köln: E. J. Brill, 1989.

H u c k e r, Charles O. China's Imperial Past: An Introduction to Chinese History and Culture. Standford, Calif.: Standford University Press, 1975.

M i n f o r d, John and Joseph S. M. Lau, eds. Classical Chinese Literature: An Anthology of Translations. Volume I: From Antiquity to the Tang Dynasty. New York: Columbia University Press and Hong Kong: The Chinese University Press, 2000.

O w e n, Stephen, ed. and tr. An Antology of Chinese Literature: Beginning to 1911. New York, London: W. W. Norton & Company, 1996.

O w e n, Stephen. Foreword to the 1987 Edition. // The Book of Songs: The Ancient Chinese Classic of Poetry. New York: Grove Weidenfeld, 1987.

W i k i p e d i a, the Free Encyclopedia. Online Edition <https://en.wikipedia.org> (13.05.2006).

Z h o n g, Xu Yuan, tr. Introduction. // Song of the Immortals: An Anthology of Classical Chinese Poetry (Bilingual Edition). Beijing, China: New World Press, 1994.

© Лина Бакалова, Анатолий Буковски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Кулата на Жълтия Жерав. Антология на китайската поезия. Идея, съставителство и превод: Лина Бакалова, Анатолий Буковски. Варна: LiterNet, 2005-2006