* * *

Свекърва-клеветница 2

Мама е Гьорги сгодила,
в петък го е мама сгодила,
в събота сгоден походил,
в неделя сватба голяма,
в понеделник булчина прошка
пред свекър и пред свекърва.
Свекър й прошка даваше,
свекърва й прошка не дава,
ах, че й пътя минала
в събота пред иконата,
че й чехлите застъпала.
Мама му Гьорги думаше:
- Да вземеш да си напуснеш
твоето булче хубаво,
че не ми е хатър дирило,
ах, че ми е пътя минало
в събота пред иконата,
че ми чехлите застъпило.
Отде ги зачу Петранка,
Петранка Гьорги думаше:
- Да станеш, Гьорге, да станеш,
да станеш, да ме заведеш
във тази гора борова,
борова и брилянова.
Ах, че я Гьорги заведе,
в тази гора борова,
там й главата отряза.
Главата й се търкули,
ясен и език говори:
- Гьорге ле, първо венчило,
какво ти Гьорге, направих,
че ми главата отряза?
Гьорги му жално дожаля
и се изясно провикна:
- Я леж, Петранке, да лежим,
майка ми да се находи,
без тебе, още без мене,
какви снахи ще избира.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020