* * *

Отровена от свекървата в деня на сватбата си

Марко си е илен и преилен,
че се Марко девет пъти жени,
и деветте - до порти ги води.
Сега либи Янка прездунавка,
ем я либи, ем я лепо учи:
- Кога дойдеш на моите порти,
не си варкай от коня да слезнеш,
поклони се коню до гривата
и на мене - до алени пояс!
Ще излезне моя стара майкя,
ще изнесе чаша с руйно вино -
у чашата от всекакво билье,
най-повече билье отровниче;
чаша вземай, вино не напивай,
на я предай на Бранко деверо,
да отровиш Бранкоте деверо!
Послуша го Янка прездунавка:
не варнала от коня да слезне,
поклони се коню до гривата
и на Марко - до алени пояс.
Излела е Марковата майкя,
изнела е чаша с руйно вино -
у чашата от всекакво билье,
най-повече билье отровниче;
чаша взела - вино не напила,
предала я на Бранко деверо,
отровила Бранкоте деверо.
Турила го на нови носилки,
занела го у нови черкови,
удариле до девет камбала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021