* * *

Млада невеста, отровена от пренебрегнато първо либе

Седи Калина в градина,
та плете ситни гердани.
Мине, прeмине млад Стоян
и на Калина говори:
- Либе Калино, Калино,
жени се, либе, не чакай
аз тебе нема да взема. (2)
Аз съм се мома годило,
от Леген града големо -
легенка мома хубава,
че ида да я доведа.
Я Калина му говори:
- Либе Стояно, Стояно,
я либе не доведи я,
аз че я либе отровя.
Мина се ни много, ни малко,
Калина вика легенка:
- Легенко, моме хубаво,
я излез, моме легенко,
нещо че да ти дарим.
И й подаде Калина
червена, зрела ябълка
и на легенка говори:
- Легенко, моме хубаво,
сама ябълка че ручаш,
никому нема да даваш,
никому нема да казваш!
Послуша я мома легенка,
никому не казала,
сама ябълка изела
и щом я изела умрела.
Мина се ни много, ни малко,
Стоян се връща от нива,
на порти чука и вика:
- Либе легенко, легенко,
излез, либе легенко,
портите да ми отвориш, (2)
конете да ми посрещнеш!
Не излезнала легенка.
Стоян си порти отваря,
отваря и навътре влиза.
На пода лежи легенка,
легенка лежи умрела.
Стоян само си рече:
- Проклета да си, Калино, (2)
че ми отрови легенка,
легенка - мома хубава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.03.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2021