* * *

Облог за надпиване с турчин

Стоян си вее бела белия
сред село у Вереница.
Отдоле идат три турци,
три турци, до три хайдуци;
преко си преча през село,
право си ида при Стоян,
па си на Стоян говора:
- Маре Стояне, Стояне,
ваше е село големо,
сто и петдесе домове
и петнаесе ханове.
Има ли моми хубави,
хубави за продаване,
гиздави за купуване?
А Стоян си им говори:
- Маре три турци, три турци,
д' ако е село големо,
нема си моми хубави,
хубави за продаване,
гиздави за купуване;
саде си има дору две, -
чичина гюзел Тодора
и моя сестра Калина!...
Запазариха Калина
за двеста жълти жълтици,
за триста бели грошове.
Калина дома немаше,
она си с дружки шиеше.
Стоян Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
я иди окни Калина!
А Петкана му говори:
- Маре Стояне, Стояне,
Калина не че да дойде, -
от турци пари не взимай!
А Стоян си й говори:
- Тизе я излъж, Петкано:
"Моме Калино, Калино,
я ела дома да дойдеш -
дойде си мама и тата,
и донесоха гълъби,
па ги стурихме в дворове,
па им хвърлихме белия, -
ела, сестрице, да видиш!"
Калина снаха послуша,
свилен е ръкав увила,
та го в кошница турила,
па си е дома очела.
Кога у двори увлезна, -
не било сиви гълъби,
най било турци хайдуци!
Един си пари броеше,
та ги на Стоян даваше;
други си коня стягаше,
трекьи на порти седеше...
Какво Калина увлезна,
така Калина хванаха,
та па я на кон качиха,
та па си турци думаха,
дека с Калина да минат,
дека Калина да скрият -
през Рила, та през Витоша,
у дълбоките падини,
у дълбоките долини...
Па се мръкнало, у стъмнило,
и Стоян легнал, та заспал;
насред се нощи събудил,
Калина вода посака:
- Сестро Калино, Калино,
додай ми вода студена,
че ми се уста слепиха
от тая пуста ракия!
А Петкана му говори:
- Маре Стояне, Стояне,
удавила те водата, -
нали Калина продаде!?
Да дойде мама и тата, -
ти къде че да се денеш?
А Стоян си ю говори:
- Либе Петкано, Петкано,
дека думаха да минат?
- През Рила, та през Витоша,
у дълбоките падини,
у дълбоките долини, -
там че Калина да скрият.
А Стоян си ю говори::
- Я стани, либе Петкано,
изведи коня дория,
ориз го зоба назоби,
вино го вода напои,
па я че сабли подострим
и пушка че си напълним, -
ега Калина пристигнем!
Петкана стана, послуша;
изведе коня дория,
ориз го зоба назоби,
вино го вода напои.
Стоян си сабли подостри
и пушките си напълни,
па се на конче възметна.
Като настанал бре Стоян
през Рила, та през Витоша,
он се високо провикна:
- Сестро Калино, Калино,
дека си, сестро Калино?
- Ете ме, брайно Стояне,
ама ме турци вързали,
вързали, па са заспали...
А па он си ю говори:
- Сестро Калино, Калино,
далек им саби разхвърляй,
пушки им с вода наливай!
Събудили се турците
и на Калина говорят:
- Със кого, мари, сборуваш,
кому се, мари, обаждаш?!
А Калина им говори::
- Спете си, турци, спете си,
имах си пиле славенце,
все си по мене летеше,
та си се нему обаждам
и си си с него сборувам!
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.11.2020
Български фолклорни мотиви. Т. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020