* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Майко ле, жи са потурча,
че ми омръзна, омръзна,
лете чужди стърнища,
есен чужди станове,
зиме чужди шъвове.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
турската вяра на лошо мирише,
на бъзе попарено, на
осолена коприва.
Радка майка си не слуша,
в петък се е потурчила
в събота е кадънкувала,
в неделя е рано ранила
та си главата умила
и турско ядене сварила
та грабнала вила на рамо,
па отишла сено да събира,
боса босеничка по косеника.
Сбирала е, какво сбирала,
сбирала ден до пладне,
викнала, та заплакала:
- Де да е вяра българска,
де да е оди студени,
българска ще да е напише,
де да е круша ройница,
българка ще я изяде,
де да е сянка орехова,
българка ще я излежи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020