* * *

Тъща залюбила зетя си

Мама Велико думаше:
- Чедо Велико, Велико,
я стани дзаран по-рано,
па върви чедо, па върви
във буйно росно ливаде
отлъчи брези биволи,
да ореш черно угари,
я ще Тодорка да пратя
обяда да ти донесе, (2)
ти да я чедо, заколиш
в бразната да я заровиш.
Отиде Велик, отиде
отлъчи брези биволи,
па ги във рало впрегна.
Тамън ги Велик упрегна
бразна и половина изорал
еле че иде Тодорка.
Тя си Велику думаше:
- Помага ти Бог, Велико!
Велик не дума, не гледа.
Тодорка дума, продума:
- Я ела, либе, да ядеш.
Велик не дума, не гледа.
Тодорка дума Велику:
- Защо не думаш, не гледаш,
хляб ли ти не е на угода
или ястье ти безсолно?
Каквот ти мама заръча,
ако го не сториш, направиш,
назад да се не връщаш.
А Велик дума продума:
- Ти си, Тодорке, отиди.
Като я видя свекърва.
Тя на Тодорка продума:
- Я влез във тъмно мазане,
наточи вино червено.
Тамън Тодорка влязла
да точи вино червено,
ето че иде свекърва,
та й главата отсече.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020