* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
аз чувам, сино, от хората
таз зима, сине, зла зима,
зла зима и гладна година.
Ти имаш овци хиляда,
хиляда и още петстотин,
ти продай, сине, петстотин,
изхрани, сине, хиляда!
Стоян мама си думаше:
- Ти си ми, мамо, душманин,
душманин, некаилница.
Стоян мама си не слуша.
Настана тежка, зла зима,
зла зима, гладна година,
че му овцете умряха.
Нито ги Стоян колеше,
нито ги Стоян дереше,
а най ги купом трупаше,
като на нива кръстците,
като на харман кладните,
едно се на ред не нареди.
Стоян се на ред нареди
и на майка си думаше:
- Мале мо, стара майчице,
я ми дай, мамо, кавала,
с кавала да си посвиря.
Майка му й дала кавала.
Засвири Стоян, Стояне,
кавал му свири-говори:
"Клета му й душа, проклета,
който майка си не слуша!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019