* * *

Мъж продава жена си - 1

Загради Стоян воденица
с дванайсет камъни,
ала му пари не стигат
воденица да си направи,
с дванайсет камъни.
Стоян на Руска думаше:
- Хайде на пазар да идем
та тебе, клета, да продам,
воденица да си направя.
Като през гора вървели,
сред гора дърво високо
под дърво - студен кладенец.
Седнали да починат
и студена вода да пият.
Насреща иде турчин,
турчин на Стоян продума:
- Къде си тръгнал, Стояне,
с тая руса невеста?
- Тръгнал съм тръгнал, турчине,
булка да си продам,
че пари не ми стигат
воденица да си направя.
- Продай я на мене Стояне!
- Халал да ти е, турчине!
Продаде Стоян Русанка
за една шепа жълтици
и тия бели бинлици.
Като си тръгнали
турчин на Руса думаше:
- Имаш ли нейде роднини?
- Имах си, имах, турчине,
един братец незнаен,
турците са го взели мъничко дете -
на три години.
- Знаеш ли, Русе, помниш ли
да има белег по него?
- Зная го, помня го, турчине,
от лева страна на гърди
голям си белег той има.
Тогава се турчин досети,
че те са брат и сестра
и се на Бога помоли:
- Прости ми, Боже, прощавай,
че съм сестра си прегърнал
и от милост целунал!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019