* * *

Мъж продава жена си - 1

Правил Стоян воденица,
ала му пари не стигат
воденица да доправи.
И той си булка продаде
на турчина еничерин
за една крина жълтици.
Кога е било вечерта,
буката жално заплака,
навън се лошо загърмя;
еничер навън излезе -
навън вали кървав дужд.
Той се навътре повърна
и на невяста думаше:
- Я кажи, кажи, невясто,
отде си и откъде си,
имаш ли братче и сестра?
Невяста дума-говори:
- Нямам си майка и баща,
тях ги турците убиха;
но имах едно братче,
него го турци взеха,
и го с тях си отведоха,
и до ден днешен досега
не зная нищо за него!
Еничер дума невяста:
- Ако си видиш братчето,
можеш ли да го познаеш?
- Че как да не го позная,
него го с пушка пушкаха,
та му плешката пробиха,
тогава го с тях вземаха.
Еничера се съблича
и на невяста думаше:
- Тоя ли ми е нишана,
тоз ли е брат ти Иванчо.
Невяста силно извика
и на брата си думаше:
- Ти ли си братче, ти ли си?
Станало толкоз години,
както плача аз за тебе,
и сега да те намеря!
Па са си двама станали
и се за ръка хванали,
па при Стояна отишли
- Байно льо, батко Стояне,
халал да ти е златото,
златото, още среброто
и твойта булка хубава, -
че не е булка за мене,
ами е сестра рождена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019