* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Сама се й пушка гръмнала,
в Доброянската кория,
до два ми братя убила, -
Стояна още Добряна;
Добрян ми скоро почина,
а Стоян ми скоро не може.
До два си орли виеха.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла.
С криле ми сянка правете,
с уста ми вода носете.
Кога погине млад Стоян,
че на земята кацнете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Бяло е месо юнашко,
черни са кърви левенски.
Дясна ми ръка вземете,
че ми високо хвръкнете.
Над нашето село идете,
до нашите равни дворове;
насред двор тънка топола,
под тополата майка ми.
Дясна ми ръка пуснете,
ръка ми с пръстен позлатен, -
майка ми ще я познае...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020