* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Тодорка
сутрин рано да ходи
на хайдушкото кладенче,
и вечер късно да ходи
на хайдушкото сборило.
И тази вечер отиде,
там си завари, намери
Чакър ми, Чакър войвода,
с дванайсетмина дружина.
Тодорка Чакър думаше:
- Добър ти вечер, Чакъре!
- Дал ти Бог добро, Тодорке!
Тодорке, булка хубава,
нещичко ще те попитам,
право да ми кажеш, -
кой у селото чорбаджия,
чорбаджия, баш болярин,
у кого са селските пари.
Тодорка Чакър думаше:
- Чакъре, Чакър войвода,
като ме питаш, да кажа!
Чичо и тате двамата, -
чичо е баш чорбаджия,
у тате са селските пари.
Чакър Тодорки думаше:
Тодорке, булка хубава,
довечера у вас ще дойдем, -
как ще ме, Тодорке, посрещнеш?
Тодорка нищо не каза
и си в къщи отиде.
Седнали, вечеряли;
Тодорка често навън излизаше,
на кучетата хляб хвърляше,
да не ги кучета залаят,
да не ги комшии угадаят...
И Чакър се зададе
с дванайсетмина дружина
и ги Тодорка посрещна
и ги в изби дълбоки заведе
Тодорка Чакър думаше:
- Постай Чакъре, почакай,
ще взема мотика и лопата,
да си парите извадим.
Тодорка, булка хубава,
хубава, още разумна,
не взе мотика, лопатата
най взе сабя френгия
и на вратата застана,
един по един ги изкарваше
и им главите режеше,
и ги на купа трупаше.
Чакър последен остана
и си Тодорки думаше:
- Тодорке, булка хубава,
хубава, още разумна,
само мене остави?!
Тодорка Чакър думаше:
- Чакъре, Чакър войвода,
не мога да те оставя,
със тебе купа ще свърша!
И му главата отрязла...
Тодорка булка хубава,
хубава, още разумна
тя при свекъра отишла
и на свекъра думаше:
- Тейко ле, стар свекъре,
излез да видиш
каква съм жътва жънала,
какви съм снопи вързвала,
каква съм купа струпала!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019