* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Седнал е Дамян да яде,
да яде Дамян, да пие
с неговите снашици.
Всичките ядат и пият,
най-малката снаха, Яница,
не яде Янка, не пие,
често навънка излиза,
на върли псета подсвирва.
Дамян на Янка думаше:
- Янке ле, снахо Янке ле,
защо не ядеш, не пиеш?
Дали ти е вино горчиво
или ти е агне сурово?
Янка Дамян думаше:
- Дамяне, свекъре Дамяне,
нито ми е вино горчиво,
нито ми е агне сурово.
Снощи си ази замръкнах
на студен бистър кладенец.
Там си ази заварих
до три млади юнака
и те ме мене питаха:
"Кой е чорбаджия селото?"
Ази те свекърьо обадих:
"Чичо и татко двамата."
Дорде си Янка издумала,
двора се с хайдути напълни.
Янка на свекъра думаше:
- Ази се с хайдути разправям.
Ах, че ги Янка покани,
че ги Янка в маза заведе
и на хайдути думаше:
- Дамян се вече помина,
вземайте за бог да прости.
И си ги Янка заключи
с дванайсет куфара.
Янка се силно изпровикна:
- Свекърьо ле, свекърьо Дамяне,
ела да видиш, Дамяне,
каква свиня съм лов наловила!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019