* * *

Димитър иска да се ожени за еврейка - оказва се изгубената му сестра

Тодору майка думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
я си увлезни в хладни яхъри,
изведи вранаго коня,
изведи и оседлай га,
па ойди, сине, та тражи
за себе лика-прилика;
кат тебе ходене да ходи,
кат тебе думе да дума,
кат тебе поглед да гледа.
Тодор си майкю послуша,
изведе враня си коня,
изведе и оседла га,
па тръгну Тодор да тражи
за себе лика-прилика.
Ходил е Тодор, скитал е,
но нигде не найде Тодор
за себе лика-прилика.
Най-после Тодор намисли
през горе Тодор да мине.
Кьига през горе минюва,
Тодор си мому посретну
и си на мому продума:
- Ой тебе, мала моме ле,
ти си ми лика-прилика,
айде ми либе да станеш!
Тъгай му мома говори:
- Кьико че тебе либе да станем,
кьига не съм си българка,
а съм си жълта еврейкя?
Тодор се тъгай назад повърну,
из двори Тодор си ходи,
на майкю нищо не дума.
Виде га стара му майка
и си га майка попита:
- Сине ле, сине Тодоре,
дали немаш паре за арчене,
или немаш конче за яхане,
та уилън по двор ходиш?
Тъгай Тодор на майкю разпраи,
дека си е нашъл за себе прилику,
ама е жълта еврейкя.
Тъгай му майка продума:
- Иди ю, сине, доведи,
ако е жълта еврейкя -
първо че си ю кръстимо,
а после че ю венчамо.
Тодор си майкю послуша,
иде и мому доведе.
Тръгоше за църкве да иду,
момуто да си покръсте.
Кьига си до църкве стигнули,
църкве су се саме затвориле,
попове су неми онемели,
а гяци - слепи ослепели.
Тъгай си майка на Тодор дума:
- Я да ю, синко, попитам,
от куде е и кьиква е.
Ка су го питали, она е казала:
- Мене е майка в люлкю носила,
с братле близнета смо били,
братле на руке отнела,
а мене в люлкю за дърво вързяла
и су ме евреи нашли,
затава съм си жълта еврейка.
Тъгай си майка спомнила,
дека две рожбе носила
и тава нейно чедо е било,
и после ним е казала:
- Де се е чудо видело
сестра брату си либе да стане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012