РИМСКА АРХИТЕКТУРА ПО ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ

Маргарита Коева

web | Въведение в архитектурната теория и история

Не само военните операции на Балканите, които продължават почти две столетия, са трудни за Рим. Също така продължително, и различно от предвижданото, е включването на тези земи в неговата имперска културна система.

Универсална като закономерности, издигаща порядъка в идеал, римската култура се стреми, но не успява да наложи на културите на балканските народи и племена своя начин на мислене и своята система от ценности. Те не възприемат “римския” административен ред във вида, в който им се поднася, пристрастието на римляните към “ордерни” системи в архитектурата, към геометрични форми в устройството на градовете, към кодифициране на правните и етични норми. Плавно, но безкомпромисно, местните култури оказват отпор и приемат нововъведенията с многобройни модификации, предавайки ги на изток към Мала Азия, където те ще претърпят изменения, които понякога дори ще скрият под себе си първоначалните форми на прототиповете. Ето защо римляните имат усещането за непривичен и неразбираем за тях порядък, който те определят като нещо "изтичащо" "без установени гранични линии, загадъчно, не принадлежащо към европейската култура и ценности". Усилията на Рим да завладее Балканския полуостров и да наложи в земите му своята военна, административна и културна система продължили почти две столетия. Първият сблъсък с воините на траките бил в битката при Пидна 160 г. пр.Хр., а последната битка с войските на тракийския цар Гай Юлий Реметалк в 44 г.

Символ на границата между Запада и Ориента била крепостната порта, издигната на най-трудно проходимото място от пътя Виа Сингидунум, наричана “Траянови врата” (в близост до днешния град Ихтиман). Всъщност тя била издигната в чест на съимператорите Валентиан І и Валент и още Теодосий и Аркадий, носители на титлата “триумфатори над варварите”.

Първа стъпка при установяването на цивилизация от “римски тип” било изграждането на пътна мрежа за нуждите на армията, в основата на която лежали двата пътя, прокарани от траките, които сега римляните назовават: Виа Сингидунум и Вия Егнация. Вторична система от пътища пресичала планините, а един голям път следвал течението на река Дунав. Пътните платна били покривани с големи каменни плочи, части от които могат да се видят и до днес в Родопите, около Мелник и на други места. Разположените около пътищата тракийски селища се развили и били устроени по римски маниер: с правилна планировка, водоснабдяване, канализация, обществени сгради. Обичайната големина била около 25 кв. хек., а формата правоъгълник, пресечен от две улици “кардо” север-юг и “декуманос” изток-запад, успоредно на които се развивали всички останали. В центъра бил форума, около който се групирали обществените сгради: преториума, базиликата (съдебната сграда), булевтериона и храмовете. Втори форум, т.н. “форум транзиторум”, играел ролята на търговски център на града.

На тази градоустройствена схема били подчинени и съществуващите от древността тракийски селища: Сердика, Тримонциум, Лихнида, Пауталия, Адрианопол, Филипи, Берое, Скупи, Стоби, Хисар; градовете по Дунав: Рациария, Ескус, Нове, Ятрос, Приста, Дорусторум, градовете, пазещи проходите и стратегическите пътища през планините: Никополис ад Иструм и Никополис ад Нестум и др.

Сердика. През 29 г. пр.Хр. римляните покоряват окончателно племето на сердите. Те преустройват Сердонполис, който за три века се превръща в типично римско, благоустроено селище. Градоустройствената му схема се развива около две главни улици: Кардо принципалис (север-юг) и Декуманос принципалис (изток-запад), успоредно на които се прекарват останалите улици, носещи според ориентацията си същите названия: кардо и декуманос. Там, където се кръстосвали двете главни улици, бил форумът, ограден с колонади, около него били разположени обществените сгради: булевтерионът, базиликата, преториумът (познат още и като дворец на Константин Велики), ротондата, посветена вероятно на Ескулап и Хигия и др. Градът бил водоснабден и в него била построена прочутата сердикийска минерална баня.

На изток, извън градските стени, се простирал некропола, където през V-VІ в. била издигната базиликата “Св. София”. На юг, в склоновете на Витоша имало манастири и там вероятно се издигала Сердикийската базилика, в която през 343 г. се състоял един от Вселенските събори - Сердикийският. В околностите на града имало и многобройни вили, обитавани от неговите богати жители.

Антична Сердика - макет и план с обозначение на местоположението на стария град в територията на съвременна София.

Тримонциум. “Най-големият и най-красивият от всички градове” (Лукиан - “Диалози”). Продължавайки живота на тракийското селище, наименувано от македонците Филипопол, римляните го благоустрояват, запазвайки съществуващата структура върху три от хълмовете на града, откъдето идва и новото му название. В подножието на Трихълмието те построяват стадион, а от южната му страна форум, заобиколен с търговски сгради, амфитеатър, голяма баня. Обилието от архитектурни детайли говори за високото качество на архитектурата на сградите, а наличието на два амфитеатра, за равнището на културния живот в този голям търговски град, център на плодородна Тракия.

Никополис ад Иструм е бил издигнат с цел да се опазва военният път, водещ към земите на непокорните даки. Основен през 102 г. в чест на победите на император Траян, но прекратил рано своя живот, градът е съхранен в субструкции. В него са провеждани дългогодишни разкопки и както градоустройството му, така и сградите в него илюстрират най-точно типа “римско селище и римска архитектура на Балканите” с присъщите й отлики от “класическата” римска архитектура.

Гръцките градове колонии Одесос, Месамбрия, Аполония и останалите черноморски селища също се превръщат в римски градове. Около пътищата се построяват военни гарнизони и пътни станции, които стават начало на нови градове като Сторгозия и Монтана.

Забележителни и добре запазени паметници на архитектурата от този период са: стадионът и античният театър в Тримонциум, термите във Варна (Одесос), останките от обществени и частни сгради в Никополис ад Иструм, Нове, Ескус, Никополис ад Нестум, извънградските вили в Южна България и пр.

През първи век на Балканите от Изток идва една нова религия - християнството, и те стават първите християнизирани земи на Европа. През 4 век тук (в днешния град Ниш) се ражда и император Константин Велики, който през 313 г. с Миланския едикт признава християнството за равноправно с останалите религиозни системи, съществуващи в Империята. През ІV в. император Теодосий І отделя Източната Римска империя от Западната Римска империя. Затова от времето след ІV век говорим за ранно-византийска архитектура по българските земи, въпреки че голяма част от нейните паметници не винаги могат да бъдат отличени от римските. Разделителната черта създава сакралната архитектура на християнството. Най-големи и представителни сгради са християнските храмове. Тяхното формиране като обособен архитектурен тип е дълъг и сложен процес. Той води началото си от времето на възникване на първите християнски общини и илюстрира най-ярко процеса на възникване и развитие на архитектурната типология, тъй като именно сакралната архитектура е натоварена с най-много смислови значения.

© Маргарита Коева, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.